Глобализацията, протичаща през втората половина на XX век и началото на XXI век, се характеризира с миграция и движение на хора. Свободното движение на хора също така е една от основните свободи, от които се ползват гражданите на Европейския съюз. В резултат на това движение както в границите на Съюза, така и извън него се пораждат отношения, свързани с използването в една държава на възникналото / промененото / прекратеното в друга държава правно положение на физическо лице.
В настоящата монография се дава дефиниция на термините правно положение на физическо лице и признаване, и се определя техният обхват.
В труда са изследвани различните способи за признаване:- признаване на чуждестранни съдебни решения и други актове;
- признаване по Закона за гражданската регистрация на Република България:
- признаване чрез прилагане стълкновителните норми на българското международно частно право за определяне на приложимото право към правното положение на физически лица;
- признаване по Конвенцията за издаване на многоезикови извлечения от актове за гражданско състояние, подписана под егидата на Международната комисия по гражданско състояние във Виена на 8 септември 1976 г.:
- признаване чрез прилагане на унифицираните норми на Европейския съюз: Регламент (ЕС) № 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012;
- автоматично признаване.
В монографията се анализира уредбата по нормативните актове, в които са уредени способите за признаване, и се привеждат примери от практиката на съдилищата български, чуждестранни, на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека.
Книгата е предназначена както за практикуващите юристи и специализираната администрация по гражданската регистрация на населението, така и за физическите лица, които търсят признаване на правното си положение.