Експлозивна гротеска на историята, политиката и властта, на представите за цивилизационен напредък, на националните илюзии и комплекси, фойерверк от автосатира и автосарказъм, поднесени във формата на роман таблоид.
В маниера на Луи-Фердинан Селин, като се прави на луд, недостижимият сръбски майстор на пародията и гротеската Светислав Басара виртуозно, сатирично, иронично, политически некоректно и убийствено духовито доказва, че истинският владетел на XX век е Абсурдът.
"Смехът възниква от внезапно осъзнатото несъответствие между известно понятие и реалните обекти..."Пародираната история и културно минало на малки и големи народи са представени във формите на таблоида, памфлета, рекламата, вица, новина от "черна хроника" или сензация от reality show. Но главозамайващата парадоксалност в невъобразимия диалог между двамата протагонисти е само обратната страна на един медал, чийто материал е магма от трагизъм, провал и падение...
Ерцхерцог Франц Фердинанд, престолонаследник на Австро-унгарската империя, е убит заедно със съпругата си София по време на официална визита в Сараево на 15/28 юни, Видовден, 1914 г. и според казионната история гибелта му предизвиква избухването на Голямата война (както я наричат в Средна и Западна Европа). Убит е на Апеловия кей при Латинския мост от двадесет и тригодишния сърбин, Гаврило Принцип, член на революционнато общество "Млада Босна" и радетел на движението за държавно обединение на сърби, хървати и словенци, чиято цел е "южнославянските народи да се освободят от австро-унгарския гнет".
Вече от отвъдното ерцхерцогът диктува своя парадоксална версия на собствения си живот и смърт в изведен до абсурд контекст от националните политики и конфликти, доктрините и идеологиите, дипломацията и културните процеси на последните две европейски столетия. Застанал до него, един несъществувал на земята, безтелесен и нераждан негов секретар на име Бертолд записва разказния дневник на престолонаследника.
Двамата пряко наблюдават отгоре континуума на времето през окуляри и зумове на исторически гледки. А през техните безплътни тела преминават и духовете на други знакови европейски отвъдници, които объркват мислите, думите и коментарите им, като например един друг Фердинан, този път без "д", защото е французин, лекар и култов писател, фигуриращ в разказа с рождената си фамилия Детуш.