Аз зад черното и бялото. Стихове

"Стиховете на Бистра Окереке обещават не едно, а много начала, много пътувания, и не само към себе си. Понякога те са кадър и няма нужда от повече. Друг път са онова, по-голямото, по-необяснимото - чувстващата мисъл, която създава поезия. Но винаги са живи и ако човек разгръща страниците внимателно, ще ги чуе как дишат между бялото и черното."
Елена Алексиева

"В своето търсене на самоличност и принадлежност Бистра Окереке разбира, че зад черното и бялото е невъзможно да открием сиво, нито празнота. Понякога зад категоричната черно-бяла графика на живота се натъкваме на светове, цветове и емоции, насищащи световъзприемането ни и пречупващи погледа ни, така щото да успеем да видим красотата на театъра на живеенето и да намерим сили да изиграем всичките ни отредени роли, от скръбта и загубата, през безразличието, кататонията и катарзиса, до еуфорията на обичането и щастието ...и обратно.

Присъединете се към това пътуване към себе си, едно движение по ръба на бръснача, на границата между тъмнината и светлината, точно там, където човекът е най-уязвим, но и най-истински. Където е "Аз зад черното и бялото".
Ива Спиридонова

"Докосвате се до един много чуплив свят, свят на свръхчувствителност, от който излизате зашеметени, че някой забелязва всичките знаци, които пропускаме. Тази поезия те кара да погледнеш дълбоко в бездната на себе си, опира нож в гърлото, за да почувстваш болката и да я превърнеш в част от теб. Болката е другата половина на сърцето, а самотата е начинът да срещнем душата си в другия край на улицата. И вероятно да се разминем с нея. В едно дуалистично пространство, хората са сплави от черно и бяло, от много смисъл и пълно безсмислие, а "небето е гробище за живите". Тези стихове докосват в дълбочина."
Оля Обрейкова