Виолета Пенушлиева представя новата си книга Глава в облаците. Това е юбилейната ѝ - 20-а поредна стихосбирка. Отново се редуват стихове и хайку. За нея краткият стих е ключът на поезията. Обсебва я хайку мигът, който трябва да се улови. Хайку определя като Дъха на Природата. Може би за това критикът академик Марин Кадиев отбелязва: "Поетесата търси неуловимото зад видимото, търси вътрешните измерения на нещата." А приживе големият поет Димитър Стефанов беше казал за нея: "Стихът на Виолета Пенушлиева е ярко съвременен и ни казва нещо ново." Виолета Пенушлиева е редактор в раздел Поезия на ... |
|
|
"Защо ли точно тук Тъжни стъпки на Врабец? След моите думи подминати... Врабче, кацна на рамото ми! Закривам очите си. Ето, не гледам!" Виолета Пенушлиева Виолета Пенушлиева е родена в град Плевен. Театърът, поезията чертаят пътя ѝ. Лауреат е на третия републикански фестивал за художествено слово. След дългите години в театъра, днес има само поезията. Издала е 15 книги. Главен секретар на Съюза на Независимите български писатели. Член на комисията за преглед на поезия. Има награди за хайку поезия. Получила е и престижната голяма награда за поезия на СНБП Йосиф Петров. Член е на Световната хайку ... |
|
|
"Пет реда вятър" е името на новата ми книга, в която словесният пейзаж копира природата. Танка е "кратка", петстишна традиционна твърда форма на поезията. Отпада метриката и не е задължителна, както прочее вече и при хайку. Но въпреки това мисля, не бива да е "обрасла с думи", образно казано. Мога ли да нарека Танка "миг избягал от хайку" за да доизкажа още? В този ред на мисли последните два реда обобщаващи ли си или са поанта? Тук подхождат ли сезонните думи? Мисля на глас. Питам се, питам ви. И в същия момент опипвам тъканта на сътворението на Танка. Това е изящна поезия, нали?& ... |
|
|
"Стойностната поетеса Виолета Пенушлиева прекрачва лирическите граници и представя синтетична проза, каквито са тези къси разкази. Това е приятна и сполучлива художествена изненада, защото е създадено необичайно повествование с нестандартна образност и със своеобразна лексика, с която се самохаректеризират героите. Това е жива проза - образите израстват от думите свежи, осезаеми, пластично изградени. Тези разкази са са населено човешко пространство с много духовни ценности - героите са с извисена нравственост и пробудена съвест, с безкористна обич към света около себе си. Те не са социално обвързани и върху тях няма ... |
|
|
Многоточие е книга на Виолета Пенушлиева, която е главен секретар на Съюза на независимите български писатели. Член е на Световната хайку асоциация с множество награди. Нейна хайга е на Възпоменателната стена за вечни времена във Възпоменателен център Цунами в град Фокушима, където са поставени сто художествени творби за Фокушима от целия свят. Театър и поезия - начало и край на творческата ѝ същност."Тази книга на Виолета Пенушлиева Многоточие е оригинална и въздействаща не само с неповторимото си и енигматично заглавие, а преди всичко с богатите художествени внушения и жанровото многообразие. След ... |
|
|
Изданието е с нестандартна полиграфическа изработка и съдържа две отделни книги в едно общо тяло. ... |
|
|
"Защо "Рана"? Защото раната оставя белег? Защото исках мое хайку да остави драскотина. И още: защото раната е нещо осезаемо, боли, носиш го в себе си, после отминава и не съвсем, оставя спомен. Какво казва детето: "този белег е когато паднах с колелото". Не е същото, раната е друга, болката е друга. Боли и има ли лек? Природата! Тя, която е преди нас. И светлината, която дишаме... И въздишката - като поезия. Като хайку, като миг и явление, като съчетание на покоя с движението. Като мирис на сезоните. И моето хайку, като "един звук, един дъх". Поетичната енергия на хайку. После идва ... |
|
|
В „Гравитация“ Виолета Пенушлиева постига универсалност при своята поетическа интерпретация на човека, има философски обобщения за цялостното човешко битие. Чрез тази стихосбирка поетесата ни сродява с тревогата си за смисъла на съществуването, в което човеците да не бъдат самотни и разделени, а да има взаимопретегляне между тях, да се приобщават един към друг, да бъде единение на духовна основа, защото само в духа човекът се доказва и самоосъществява. ... |
Рейтинг: 7.50 / 4 гласа
