Хвърчилата

След смъртта на родителите си Лудо е поверен на чичо си Амброаз, "отвеяния пощальон", който прави хвърчила, известни по целия свят. Лудо има изключителни способности, невероятна памет и дар за смятане на ум. На 10 години се влюбва в Лила, малката полска аристократка, която прекарва ваканциите си в Нормандия, в съседния замък. Тук я чака да се върне години наред, тук опознава ревността от нейните ухажори и се бори да бъде достоен за любовта си. За да е близо до нея, става секретар на баща ѝ, влиза в съпротивата и събира пари да отиде в Полша при любимата...

Това е една от най-вълнуващите книги на Гари. Тя е и последната, преди да отнеме живота си. "Хвърчилата", заглавие, пропито с онази мека братска и хуманистична светлина, която бележи работата на този автор. Тук откриваме вкуса му към историята, великите човешки приключения, нетипичните персонажи, пропити с голяма човечност и неизменния му хумор. В целия роман откриваме поезията и романтизма на Ромен Гари, както в любовната история, осуетена от Историята, така и в нейните необикновени герои. Честта на Франция всеки защитава посвоему: Амброаз с неговите хвърчила, готвачът Марсел Дюпра - с френската кухня, някога "мадам" в публичен дом, Джули ръководи и информира мрежа за съпротива.

Хвърчилата на Амброаз са символът на непокорна смелост, на вкуса към свободата, на онази човешка искра, която не може да бъде угасена: радостта, непокорството, бунта, фантазията и любовта, които правят тези същества свободни и високо над обстоятелствата.

Блестяща, силна, затрогваща творба, неслучайно адаптирана за телевизията и киното (1983 и 2007).

Книгата е част от поредицата "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис".

"Съвършено очевидно е, че човек, посветил живота си на хвърчилата, не е лишен от зрънце лудост. Но тук се повдига въпросът за тълкуването. Някои го наричат "зрънце лудост", а други "свещена искра." Понякога е трудно да се различи едното от другото. Но ако истински обичаш някого или нещо, дай му всичко, което притежаваш, че дори и всичко, което си, и не се занимавай с останалото...

Човек трябва да внимава с прекомерното трезвомислие и здрав разум: те понякога оскубват най-красивите пера на живота.

Комичното има едно голямо качество: то е сигурен приют, където сериозното може да се скрие и да оцелее.

Нищо не си струва да бъде изживяно, ако не е първо плод на въображението, иначе морето щеше да е просто солена вода...

Хвърчилото изисква много невинност.

Човек винаги трябва да приема нещата, каквито са. Но само, за да може да им извие врата по-успешно. Цивилизацията всъщност е просто един вечен начин да се извива врата на нещата такива, каквито са..."
Из книгата