"Текстовете, които се съдържат в този сборник, ни представят една специфична страна на духовния живот на българите в един полувековен период от най-новата ни история. Става дума за духовния живот на хората, които са избрали да живеят - в една или друга степен - според учението на Учителя Беинса Дуно. Общността на Бялото братство, създадена и вдъхновена от него, продължава да съществува и днес, благодарение на силния дух и всеотдайността на поколението, приело на живо от Учителя енергията на духовния стремеж и на духовния подвиг.Послания и наряди, дадени от брат Борис Николов за братските празници в периода 1963 - 1990 година.
Периодът, за който говорим, е времето на социалистическия режим, чието начало съвпада със заминаването на Учителя от този свят. Това е време на груба нетолерантност към всяка различност и към всяка духовност. Един агресивен атеизъм наранява дълбоко душевността на хората и съответно - човешките отношения, защото душевността на човека живее и се проявява преди всичко в общуването. А всяка общност - от семейството, през работните и творческите групи, до по-големите професионални и мирогледни общности - е атакувана от една авторитетна идеология, която бележи общуването с белезите на контрола и недоверието."
Из книгата