"Джеф отдръпна пръстите си. По гърба му се стече ивица срам… божичко, за малко щеше да пусне някакво страшно зло от свинарника навън! Чу как в далечината Арън вика дядо им. Пърл не откъсваше здравото си око от Джеф. Прасето седеше - царствено, аристократично, невъзможно изискано.
- Добре - каза Джеф. - Да видим колко си умно.
Отдръпна се от оградата и усети как есенният бриз разрошва с мощния си порив светлата му коса. Хубаво усещане. Точно от това се нуждаеше. Като втори вятър. Изтича до навеса между плевнята и свинарника и нахлу през дървените врати. Окрилен от неочаквана енергия, хвана чувал с храна за прасета и го понесе обратно.
- Ето, Пърл - извика гневно Джеф. - Отвори това.
Метна чувала през оградата. Той падна на метър и половина от мястото, където седеше Пърл. Прасето погледна чувала.
- Хайде, давай - каза Джеф. - Отвори го!
Две прасета от останалата групичка се надигнаха, за да проверят чувала. Едното - голямо и черно-бяло, а другото бе кафяво и огромно - колкото две прасета в едно. Подушиха чувала. Кафявото го захапа и го завлачи на една-две крачки. Пърл отново погледна Джеф.
- Не си достатъчно умно, за да отвориш чувал с храна? - попита подигравателно момчето. Харесваше му. Харесваше му да се подиграва с Пърл. - Я пробвай още нещо! - И отново хукна към бараката.
Грабна чук и пирон и се върна бързо до кочината. Сега до чувала с фуража имаше три прасета. Към предишните две се беше присъединило трето - розово. Джеф разтърси оградата.
- Виждаш ли това, Пърл? Клати се, защото тази дъска е разхлабена. Знаеш ли какво е дъска? Не? А дори да знаеш, можеш ли да я поправиш? - Джеф доближи пирона до дървото и го закова с чука. - Искаш ли да опиташ, Пърл? Мислиш, че можеш да разбереш как се прави?
Джеф хвърли чука и пирона в заграждението. По дяволите, хубаво беше да подиграва прасето. Хукна обратно към бараката. Взе брадва.
- Пърл! Няма да знаеш какво да правиш с това, ако ти го дам, нали?
Топлият вятър обля лицето му и ъгълчетата на устните му се извиха нагоре също като на Пърл. Момчето вдигна брадвата високо над главата си и се засмя, а смехът му бе поет от вятъра, издигна се спираловидно нагоре и се изгуби. Пърл не помръдна, само продължи да се взира втренчено в него. Набръчканата изгорена кожа, която покриваше половината от лошото му око, приличаше на прогнилото дърво от дъската в оградата. Може би парче от някоя керемида от покрива на фермата бе паднало върху муцуната му. Държейки брадвата, Джеф свали резето от портата.
Отвори я.
- Да видим колко си умно.
Когато влезе в кошарата, другите прасета го погледнаха; гледаха го с наведени странично глави, косо. От толкова близо муцуните им изглеждаха по-издължени. Джеф започна да тъпче шумно из калта, умишлено опитвайки се да изплаши Пърл. Метна брадвата близо до краката на прасето.
- Хайде! Използвай я! Направи нещо с нея! Давай! Покажи ми колко си умен, Пърл! - Пърл погледна към брадвата. - Давай, Пърл! Не се страхувам от теб!
Друго прасе, черно-бяло, подуши инструмента в калта.
- Не можеш ли да разбереш идеята? - попита подигравателно Джеф. - Прекалено много ли ти идва, Пърл? Ето, нека ти покажа. Нека ти покажа как се използва!
Приклекна и се изправи с брадвата в ръка. Прокара пръст по острия ѝ ръб.
- Това е за рязане - каза той. Замахна силно по оградата. Дървото се нацепи.
- Виждаш ли? Това е инструмент, Пърл. Ти не знаеш как да използваш инструменти. Дори не знаеш как да отвориш портата!
Замахна с брадвата в калта. Земята избухна, изпръсквайки и момчето, и прасето. Джеф избърса мръсотията от бузите си и отново вдигна брадвата.
- Знаеш ли за какво още служи това, Пърл? - усмихна се на безмълвния си събеседник. Прасето се втренчи в него. - За убиване, Пърл. За убиване на прасета като теб.
Пристъпи към него. Отблизо коремът му изглеждаше по-голям, гънките се очертаваха по-ясно, зърната висяха като рани.
- Страхуваш ли се вече, Пърл?
Прасето размърда задните си крайници и Джеф помисли, че ще се изправи. Ще се изправи и ще се насочи срещу него.
- Ще ти покажа как да използваш проклетото нещо.
Замахна силно с брадвата и разцепи шията на черно-бялото прасе. Кръвта изригна като гейзер, пръскайки по носа и устата на момчето. То замахна отново. Прасето изквича, ужасният звук се извиси и Джеф си помисли, че чува някъде отдалече брат си, майка си, дядо си и целият свят да се втурват към него, за да го спрат. Замахна отново и този последен удар отряза окончателно главата на животното. Джеф падна на колене и вдигна отсечената глава. Беше по-тежка от брадвата.
- Виждаш ли, Пърл? - говореше в унес момчето. - Така се прави, Пърл! Но ти не си достатъчно умен, за да го направиш! Не си достатъчно умен, за да знаеш!
Пърл се взираше все така втренчено в него. Отнесено. Безразлично. Докато Джеф отвръщаше на монализовския поглед на прасето, внезапно го осени проблясък и той осъзна болезнено ясно какво се случва. Ето го, стоеше на колене в кочината и държеше окървавена глава. Главата на едно от прасетата на дядо му. Беше го убил.
- Божичко! - изкрещя той и подскочи в калта. Отстъпи назад и се спъна в дебелото обезглавено и кървящо тяло. Падна на задника си. Повдигна глава и видя, че Пърл седи само на две крачки разстояние. Той ще се надигне, Джеф. Ще се надигне, ще се дотътри до теб и ще ти изяде лицето! Джеф скочи и се залепи до оградата.
- Ти ме накара да го направя! - извика той, по-гневен, по-засрамен, отколкото бе смятал, че е възможно някога да бъде. - Никога не бих сторил нещо подобно! Ти ме накара да го направя, Пърл!
Зад него се разнесоха гласове. Уплашени. Дядо му викаше. Майка му крещеше.
- Джеф?! Какво направи?!
Арън се бе вкопчил в оградата и го зяпаше с широко отворени очи.
- Джеф - каза той и невинността в гласа му беше безкрайна и нежна. - Защо го направи, Джеф?
Защо? Защото Пърл ме накара да го направя. Но Джеф знаеше, че е нещо по-страшно. Пърл го накара да поиска да го направи.
Дядо му бързо влезе в кочината, хвана го за ризата и го измъкна навън.
- Не исках - каза Джеф.
Но не изглеждаше така. Изглеждаше, че в калта има брадва - брадва, която сам бе вкарал вътре. Дядо му не се разкрещя. Просто вдигна ръка с отворена длан към внука си.
- Успокой се. Всичко е наред.
Но очите му бяха насочени към Пърл. Той знае, каза си Джеф. Знае, че Пърл ме накара да го направя. Но тези идеи, тези мисли дойдоха твърде бързо, блеснаха прекалено ярко и бяха погълнати от осакатяващата вина, която чувстваше и която го бе променила необратимо.
- Татко - каза майка му. - Татко, толкова съжалявам. О, боже, съжалявам!
Дядо му махна с ръка.
- Не е нужно да се извиняваш. Момчето все някога трябваше да се научи. Просто е действало на своя глава.
Твърде бързо, твърде ярко, твърде много вина.
- Добре ли си, синко? - Дядо му повдигна брадичката на Джеф и се вгледа в очите му.
- Защо още не си убил Пърл, дядо? - В гласа на момчето прозвуча унижението му, пролича позорът му.
Дали защото Пърл не ти е позволил? Защото Пърл ти казва какво да правиш и какво да не правиш?
- Иди и се почисти - каза дядо му и махна към фермата. - Ще се погрижа за бъркотията.
- Татко? - обади се майката на Джеф, местейки поглед от сина си към баща си и обратно.
- Върви - повтори строго дядо му. Шери понечи да докосне момчето по рамото, но се спря. Това не беше като онзи път, когато Арън и Джеф запалиха фойерверки в мазето. Нито както когато хванаха Арън да краде мръсно списание от магазина "Купон при Джон".
- Джеф? - успя да каже само тя, взирайки се в ужасните останки в свинарника. Опитвайки се да не гледа Пърл.
Джеф се заизкачва по тревистия хълм. Избърса кръвта от лицето си. Погледна през рамо и видя дядо си внимателно да заключва портичката. Видя и Пърл, седнал на задника си в далечния край на свинарника, с едно отворено око, надзираващо разсеченото прасе като палач.
- Пърл ме накара да го направя - каза Джеф на никого. И после пак се поправи: Пърл ме накара да поискам да го направя. Но това беше безумие. Не е нормално да се мисли така!
И когато стигна до фермата, идеята свиня да контролира човек, говорейки му, без да отваря уста, вече му се струваше най-налудничавото нещо на света. Беше смахнато да вярва в подобни нелепици. И докато майка му го чакаше в хола, той остана сам в банята, изми ръцете си от калта, изтърка устните си от смъртта, но не успя да изплакне усещането, че нещата вече са различни; не можа да открие отново момчето под кръвта; мислеше си, о, не, сега съм различен, променен съм завинаги и днес, този ден, ще доведе до други... други дни като този... и нищо повече никога няма да бъде същото. Нито хубавото. Нито лошото. Нищо."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 3 гласа
