Смесеният език на виенските българи

В монографията се изследва речта на българската етническа общност в Австрия, която е основно билингвална. Във Виена българите използват помежду си най-вече разговорната форма на книжовния български (или мезолект). В австрийската столица и старите, и новите имигранти са по-често с относително добра професионална квалификация (бизнесмени, дипломати, дейци на изкуството, науката и образованието - ученици, студенти, специализанти, научни работници и др.). Междинният (смесеният) език във Виена е регистриран с ярки особености най-вече чрез лексиката, защото по принцип тя е най-податлива на чуждоезиково влияние. Фонетичните и граматичните черти, макар и многобройни, стоят на второ място, те имат основно книжовен характер. Немските транзитиви в речевите актове на виенските българи са от два типа: интерференти (основно) и прекодирания. Първите имат предимно лексикален характер и променят българския код частично, вторите имат предимно лексикално-синтактичен характер и променят кода изцяло - той започва като български и след превключване завършва като немски. Смяната на кода става доста често след определени думи, наречени думи "сигнализатори". От комбинацията между различните елементи на домашния език и немските транзитиви се получава пъстра лингвална смесица, която основателно може да се определи като смесен език.

Проф. д-р Ана Кочева е ръководител на секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Автор е на няколко монографии, десетки студии и стотици статии по езикови въпроси в престижни български и международни издания. Участва в изработването на Картата на българските диалекти на БАН. Създател е на първата по рода си Карта на българския език на ново място по света, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход).

Участва в проучване върху езика на българската общност във Виена, резултат от което е настоящата книга. Ръководител е на проект "Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия". Експертизата ѝ по въпросите, свързани с официалния език на Република Северна Македония, се търси от държавни и обществени институции. Изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и Република Северна Македония, организирани от Фондация "Българска памет".

Увод
Цел и задачи на изследването
Кратка история на българското присъствие в Австрия
Теоретични подстъпи за разкриване особеностите на смесения език на виенските българи в условията на билингвизъм. Необходимост от създаване и приложение на специална методика за постигане на целта

• Съвременната езикова ситуация в Австрия и смесеният език на виенските българи

Основни форми на смесения език

• Устно-разговорна форма на смесения език - резултат от спонтанния (стихийния) билингвизъм
• Фонетични и фонологични особености
• Граматични (морфосинтактични) особености
• Морфологични особености
• Синтактични особености
• Лексикални особености. Транзитиви
• Проницаемост на (австро)немските транзитивни елементи в българската имигрантска реч. Дискурс и форми на на транзитиране
• Тематична класификация на немските транзитивни елементи в речевите актове (репликите) от дискурсите на българските билингвални информанти във Виена
• Думите сигнализатори като знаци за по-нататъшното транзитиране (интерфериране и прекодиране) на немски елементи в българската имигрантска реч
• Лексикална интерференция. Видове лексикални интерференти. Вариантност на формите
• Български (интер)диалектни елементи и немски интерференти
• Превключване на кода (прекодиране). Видове прекодирания. Възвръщане към първоначалния код (рекодиране)

Писменият български език и писменият билингвизъм. Ролята на българските неправителствени институции и на техните виенски издания за поддържане на българският език у нашите имигранти в Австрия

• Писменият училищен билингвизъм (по печатни материали на децата от Българо-австрийското училище във Виена)

Заключение
Приложения

• Кратък списък на български книги и учебници (оригинални и преводни) за нуждите на българското образование през Възраждането от 1845 - 1878 г., печатани във Виена
• Някои по-важни дати от Българо-австрийския календар

Резюме на немски език
Литература