Тринайсетте разказа в сборника на литовската писателка Дайна Ополскайте често започват с наблюдавани отблизо отношения в семейството. Тези между съпрузи, между родители и деца, между братя и сестри - понякога между близки млади приятели или любовници.
Темите за предателството и дългогодишното чувство за вина са обследвани и обговорени с помощта на деликатен и изискан литературен език. Напускайки полетата на нормалността, сюжетът на разказите обикновено се измества към нещо необикновено, изникват неочаквани взаимовръзки и на читателя се предлага поглед от нова гледна точка.
В мрежата от заплетени човешки взаимоотношения той придобива просветляващи измерения и хвърля нова светлина върху някои нюанси на човешкото затруднение като такова. Това се постига най-вече с гениална находчивост в самия край на историята, предоставяща възможността за тънко прозрение. Ефектът понякога се постига чрез фино разкриване на скрит нюанс в последните едно или две изречения или чрез въвеждане на мистична нишка в историята, която служи като ненатрапчив литературен похват, предоставящ нов поглед над човешките взаимоотношения.
Удостоена с Наградата за литература на Европейския съюз (2019).
Дайна Ополскайте (1979) завършва Литовска филология и работи като гимназиален учител по литература в родния си Вилкавишкис. През 2000 г. тя получава наградата на Съюза на писателите на Литва за своята първата книга Drozles, през 2018 г. печели награди за литература за разкази "Антанас Вайчулайтис" и "Юргис Кунчинас". Ополскайте е особено плодотворен автор на юношеска и младежката литература, с три романа, написани в периода 2015 - 2018 г. През 2016 г. е отличена с награда за детска литература, а през 2017 г. нейният роман "Ir vienakart, Rici" става книга на годината в Литва.