"Гавин сви рамене.
– Ти ми кажи. Ти ги заряза всичките.
– Защото не се получаваше с тях - изръмжа Мак.
– А с Гретчен е различно?
– Да.
– Как? - попита Малкълм.
Мак не отговори на това. С Гретчен беше различно, защото,
защото... по дяволите, защото той беше готов да бъде различно. Не беше ли достатъчно? Омръзна му да гледа как приятелите му си живеят щастливо, докато той безуспешно търси бъдещата госпожа Мак... някоя, за която да се грижи, с която да остарее, която да обича вечно. Той беше основателят на проклетия литературен клуб, но единственият, който не е преживял истинската любов. Така че, да, работеше много усилено този път да е различно, защото, по дяволите, искаше и той да е щастлив.
Гавин вдигна ръце в помирителен жест.
– Виж, ние казваме само, че макар да твърдиш, че си експерт, като че ли си пропуснал най-важния урок от тези книги.
– И той е?
Тонът му ставаше сприхав, не обичаше да му се изнасят лекции за наръчниците - както те наричаха любовните романи, - и то от най-новия член на клуба.
– Ами има голяма разлика между това да очароваш някого и да го обичаш.
Мак извъртя очи.
– Лесно ти е да го кажеш. Ти се влюби от пръв поглед в идеалната жена. Гавин отвърна сериозно:
– Жена ми не е идеална. Просто е идеална за мен. И в брака ни нищо не е лесно.
Мак отново усети напрежение в корема си, този път от вина. Гавин и жена му Теа почти се бяха развели преди шест месеца, преди клубът да се намеси и да му помогне да си я върне.
Но вместо да се извини, че се държи като задник, Мак задълба:
– Ще ви докажа, че грешите - заяви той.
Извади портфейла от задния си джоб, сърцето му бумтеше от възмущение, че трябва нещо да доказва. Подаде стодоларова банкнота на Дел.
– Пет към едно, че до утре вечер вече официално ще имам приятелка.
– Много си красива тази вечер.
Мак посегна през масата към тънките пръсти на Гретчен. Тя се усмихна, когато той махна с палец една троха от кокалчетата ѝ. Обиците, които ѝ бе подарил миналата седмица за рождения ден, висяха от нежните ѝ уши и блестяха на светлината на свещите.
– Благодаря! - каза тя. – Определено го казваш достатъчно често, за да ме накараш да се чувствам красива.
– Нова рокля?
Тя се засмя и се погледна.
– Ами не. Взех я от "Мейси" преди две години. На разпродажба.
– Красива е.
Тя отдръпна ръката си.
– Благодаря ти! Отново.
Гретчен откъсна очи от неговите и огледа ресторанта. ВИП масата на горния етаж им предоставяше панорамна гледка към града. От високите тавани висяха полилеи от ковано желязо, голите тухлени стени придаваха усещане за незавършеност, но съчетани с тъмното дърво и златните орнаменти, се получаваше старомоден разкош.
– Винаги съм се чудила какво е тук - каза тя.
– И какво мислиш?
– Ами... - Тя се смръщи, сякаш не ѝ се щеше да критикува. – Малко е прекалено.
– Също като Ройс.
– Познаваш ли го?"
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
