Сребърен куршум

Бош среща достоен съперник по хитрост в лицето на Мики Холър.

Хоризонтът най-сетне просветва за адвокат Мики Холър. След две години на лутане той се завръща в съдебната зала. Когато прочутият му бивш колега Джери Винсънт е убит, Холър наследява най-голямото дело в живота си - защитата на виден холивудски продуцент, обвинен в убийството на жена си и нейния любовник. Но докато Холър се подготвя за делото, което ще го изстреля във върховете, научава, че убиецът на Винсънт може би преследва и него. Хари Бош, от своя страна, е решен да открие убиеца на Винсънт и няма нищо против да използва Холър като примамка. Но с нарастването на опасността и вдигането на залога, двамата единаци разбират, че нямат друг избор, освен да обединят усилията си.

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра на ИК Бард.

"Всички лъжат. Лъжат ченгетата. Лъжат адвокатите. Лъжат свидетелите. Лъжат жертвите. Съдебният процес е състезание по надлъгване. И всеки в съдебната зала го знае. Знае го съдията. Знаят го даже съдебните заседатели. Те влизат в сградата със съзнанието, че ще ги лъжат. Заемат местата си в ложата и се съгласяват да бъдат лъгани.

Ако седиш на мястото на адвоката, номерът е да имаш търпение. Да чакаш. Не просто каква да е лъжа. А тъкмо оная, за която можеш да се хванеш и като от горещо желязо да изковеш от нея остър меч. И после с този меч да изкормиш обвинението, образно казано, тъй че вътрешностите му да се изсипят на земята.

Моята работа е такава - да изкова меча. Да го наточа. Да го размахам безмилостно и безскрупулно. Да съм истината там, където лъжат всички.

***

На четвъртия ден от делото в зала 109 в съдебната палата в центъра най-после дочаках лъжата, превърнала се в меча, с който изкормих обвинението. Двете убийства, в които обвиняваха клиента ми Барнет Удсън можеха да го пратят в онази стоманеносива стая в затвора Сан Куентин, където те изпровождат на оня свят с отровна инжекция.

Удсън, двайсет и седем годишен наркодилър от Комптън, бе обвинен в грабеж и убийство на двама студенти от Уестуд, които искали да си купят от него кокаин. А той вместо това решил да им вземе парите и да ги убие с пушка с рязана цев. Или поне така твърдеше прокурорът. Ставаше дума за престъпление, извършено от чернокож срещу бели, което бездруго утежняваше положението на Удсън - и то само четири месеца след безредиците, които бяха обърнали града надолу с главата. На всичко отгоре убиецът се опитал да скрие злодеянието си, като завързал тежести на двата трупа и ги хвърлил в Холивудския язовир. След като престояли четири дни на дъното, те изплували на повърхността като ябълки в бъчва. Като гнили ябълки. Мисълта за разлагащите се трупове в язовира, който бе основен източник на питейна вода за целия град, предизвика всеобщо призляване. Когато свързаха Удсън с убитите по телефонните разпечатки и го арестуваха, общественият гняв се изсипа отгоре му. Областната прокуратура моментално заяви, че ще поиска смъртна присъда.

Доказателствата срещу Удсън обаче изобщо не бяха категорични. Обвинението разчиташе главно на косвени доказателства - телефонните разпечатки - и показанията на свидетели, които също бяха престъпници. И на най-челно място в тази група се мъдреше свидетелят на обвинението Роналд Торънс. Той твърдеше, че Удсън му признал за убийствата. Торънс и Удсън били затворени на един и същи етаж в Централния мъжки затвор. И двамата били в общ затворнически модул, състоящ се от два реда единични килии, шестнайсет на брой, всички с обща "дневна". По онова време и шестнайсетимата затворници били чернокожи, съобразно рутинната, макар и спорна затворническа практика на безопасно разделяне, според която затворниците се делят по раса и принадлежност към банди, за да се избегнат сблъсъци и насилие. На Торънс му предстоял процес за грабеж и нанасяне на тежки телесни повреди, резултат от участието му в грабежите по време на безредиците. От шест сутринта до шест вечерта затворниците в килиите имали право на достъп до дневната, където се хранели, играели карти на масите и изобщо контактували помежду си под бдителния поглед на надзирателите в разположената отгоре стъклена кабина. Според Торънс тъкмо на една от тези маси моят клиент му признал, че убил двете уестсайдски момчета.

Прокуратурата беше положила всички усилия да направи своя главен свидетел представителен и убедителен за пред съдебните заседатели, само трима от които бяха чернокожи. Бяха го избръснали и подстригали - нищо общо с дотогавашната му афро прическа - и когато пристигна в съда на четвъртия ден от процеса на Удсън, носеше бледосин костюм без вратовръзка. Прокурорът Джери Винсънт го накара да опише разговора, който бил водил с Удсън една сутрин. Клиентът ми не само му признал за убийствата, заяви той, но споделил с него и много от характерните подробности от престъплението. С други думи, обвинението искаше да посочи на съдебните заседатели, че такива неща може да са известни само на истинския убиец. По време на разпита Винсънт водеше Торънс на къса каишка, тоест задаваше му дълги въпроси с цел да получи кратки отговори. Въпросите си бяха насочващи, обаче аз не повдигах възражение дори когато съдия Компаниони ме поглеждаше въпросително и направо ми предлагаше да се намеся. Обаче аз не възразявах, защото исках да подчертая контраста. Исках съдебните заседатели да видят какво прави прокуратурата. Когато дойдеше моят ред, щях да оставя Торънс да отговаря в очакване да получа своя меч.

Винсънт приключи в единайсет и съдията ме попита дали искам обедната почивка да е по-рано, преди да започна разпита на свидетеля. Отговорих му, че не искам и че нямам нужда от почивка. Казах го така, все едно съм възмутен и не мога да чакам цял час, за да се заема с човека на свидетелската скамейка. Изправих се и отидох на катедрата, като взех със себе си една дебела папка и бележник.

– Господин Торънс, казвам се Майкъл Холър. Работя в Бюрото за служебна защита и представлявам Барнет Удсън. Познаваме ли се с вас?
– Не.
– И аз така мисля. Обаче вие и подсъдимият господин Удсън сте познати отдавна, нали така?

Торънс се ухили, все едно ми казваше "я стига глупости". Само че аз прилежно си бях приготвил домашното и знаех точно с кого си имам работа. Той беше на трийсет и две и беше прекарал една трета от живота си по затворите. Образованието му се изчерпваше с четвърти клас, когато престанал да ходи на училище и родителите му или не забелязали, или не ги интересувало. По силата на закона за третото престъпление, според който рецидивистите получават максимални присъди, сега го очакваше награда за цялостно творчество, ако го осъдеха по обвинението в грабеж и нанасяне на тежки телесни повреди на управителка в обществена пералня. Престъплението било извършено през трите дни на безредици и плячкосване, обърнали града надолу с главата след оправдателните присъди на четиримата полицаи, обвинени за побой над чернокожия Родни Кинг, спрян за неправилно шофиране. Накратко, Торънс имаше основателна причина да помогне на държавата да се справи с Барнет Удсън.

– Е, познаваме се от няколко месеца, не повече - отвърна той. – От пандиза.
– Искате да кажете от затвора, нали така?
– Да.
– Значи твърдите, че преди това не сте познавали Барнет Удсън, така ли? - попитах изненадано.
– Не, запознахме се в затвора."
Из книгата

Името на американския писател Майкъл Конъли е добре известно на всички фенове на трилърите и криминалните романи. С повече от тридесет заглавия, продадени в над шестдесет милиона копия и преведени на 39 чужди езика, той е един от най-продаваните съвременни автори. Едва с дебютния си роман, Черното ехо (The Black Echo), Конъли грабва престижната награда на Mystery Writers of America. Герой в книгата е легендарният детектив Хари Бош, с който писателят си спечелва много верни читатели. През 1994 г. Президентът Бил Клинтън излиза от книжарницате пред очакващите го камери, държейки в ръка копие от Блондинка в бетона (The Concrete Blonde) - едва трети роман за Майкъл Конъли. По някои от романите са направени телевизионни адаптации, а през 2002 г. един от тях (Blood Work), се появява и на широкия екран. Филмът е под режисурата на Клинт Истууд. Адвокатът с Линкълна е друг бестселър, чийто сюжет е адаптиран за кинолента - с участието на звездата Матю Макконъхи като Мики Халер.

Майкъл Конъли е автор на още световни бестселъри, сред които Черната кутия, От погрешната страна на раздялата, Блудна луна, Мъртво вълнение и други. Ето и историята на живота и творчество на Майкъл Конъли:

Писателят е роден на 21 юли 1956 г. във Филаделфия. Семейството се премества във Флорида. Баща му е строителен предприемач и след като завършва гимназия, Майкъл Конъли крои планове да продължи семейната линия. Записва се в Университета във Флорида, но учебната програма по строителство не предизвиква у него голям интерес и той си взима 18-месечна почивка от курсовете. През това време работи, като заема незначителни дъжности. Но тъкмо това е и времето, в което той открива за себе си творчеството на Реймънд Чандлър. По собствените му думи, това променя живота му. Той става запален фен и само за няколко седмици прочита всички книги на Реймънд Чандлър. "Тогава имах желанието не само да чета тези книги - споделя Майкъл Конъли - исках да ги напиша". Той има известни колебания да съобщи на баща си за своето решение.

Двамата обсъждат семейния строителен бизнес и шансовете на Майкъл да се прехранва като романист. Те стигат до извода, че за да има поглед върху престъпния свят, Майкъл трябва да бъде адвокат, ченге или репортер. След като решението е окончателно, Майкъл Конъли взима магистърска степен по журналистика, както и степен по творческо писане, където един от неговите учители е романистът Хари Кройс.

След завършването си през 1980 г., няколко години Майкъл работи за различни периодични издания като криминален репортер. Едновременно с това, макар и в недостатъчен обем, той пише художествена литература и не предава първоначалната си идея. Написаното през този период той счита за недостатъчно добро и не прави опити да го издаде - това е част от учебния процес. Но работата му му дава важно предимство: той ежедневно става свидетел на случки от подземния свят, в които служителите на закона се опитват да спрат престъпността и да запазят собствения си живот. Драматични човешки истории са разказани и с интервютата (съвместно с други репортери) с оцелелите от голяма авиационна катастрофа. Този материал на списанието, за което работи Майкъл Конъли, получава голям отзвук в обществеността и редица награди - включително Пулицър. Скоро след това Майкъл получава предложение за работа като криминален репортер за едно от най-големите печатни издания - Лос Анджелис Тайм. Тогава писателят (вече женен за приятелката си Линда Маккейлъб), се премества в Лос Анджелис. Този успех в кариерата на журналист дава нов тласък и на творчеството му.

Той започва внимателно наблюдава разследващите - начинът по който те използват информацията и си взаимодействат. Говори с около 100 детективи на седмица. Много от неговите наблюдения са използвани за изграждането на образа на Хари Бош, който ще стане известен в цял свят. Хари Бош се появява още в първия роман - Черно ехо. След стандартните четири отказа, през 1992 г. са отпечатани първите 15 000 копия от книгата. От тях първоначално са продадени 12 000.

Е, въпреки спечелената престижна награда и възторжените отзиви на читателите, грандиозният успех не идва за една нощ. След Черно ехо, Майкъл Конъли продължава да работи като журналист, а романите се поместват в оставащото време. Въпреки това, след публикуването на четвъртия роман, той вече е достатъчно уверен в потенциала си, за да се отдаде изцяло на творчеството си. През годините се появява и дългият списък с бестселъри, наградите и феновете във всяка точка на света. Поредицата за детектив Хари Бош се разгръща в повече от двадесет романа. Днес Майкъл Конъли прекарва времето си във Флорида и Калифорния. Освен писател, той е и изпълнителен продуцент на поредицата от филми на Amazon Studios, базирана на разследванията на неговия най-известен герой.

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg