Лекции за метода на академичното изучаване. Философия на изкуството

За отношението на изобразителните изкуства към природата. Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775 - 1854) е син на виден протестантски теолог и ориенталист. Той започва да публикува още като юноша и твърде рано разгръща неимоверните възможности на своя гений, като публикува едно след друго голям брой философски значими произведения и съвсем млад е вече професор в Йена, където е в своя апогей. С многобройните си публикации и с лекциите си, едни от които са и тези за метода на академичното, т.е. университетското изучаване на науките, и по философия на изкуството, Шелинг бързо се налага като водещата философска фигура в този тогава твърде важен духовен център. Няколко години по-късно, вече като член на Баварската академия на науките в Мюнхен, в една реч, оценявана от съвременниците като най-високото ораторско постижение в Германия, Шелинг още веднъж доказва способността си да покаже философско вглъбяване в изкуството, което той ще изучава и в по-сетните си години.

Предговор - Генчо Дончев
Лекции за метода на академичното изучаване

• За абсолютното понятие наука
• За научното и нравственото призвание на академиите
• За първите предпоставки за академичното изучаване
• За изучаването на чистите науки на разума, на математиката и на философията изобщо
• За обикновените възражения против изучаването на философията
• По-специално за изучаването на философията
• За някои външни противоположности на философията, предимно тези от страна на положителните науки
• За историческото конструиране на християнството
• За изучаването на теологията
• За изучаването на историята и на юриспруденцията
• За природознанието изобщо
• За изучаването на физиката и химията
• За изучаването на медицината и на учението за органичната природа изобщо
• За науката за изкуството, разгледана по отношение на академичното изучаване

Философията на изкуството

• Обща част на философията на изкуството
• Конструиране на изкуството изобщо
• Конструиране на материята на изкуството
• Пояснителни положения
• Конструиране на особеното, или на формата на изкуството
• Обща забележка за противоположностите, разгледани дотук (§64 - 69)
• Особена част на философията на изкуството
• Конструиране на художествените форми в противопоставянето на реалната и идеалната поредица
• Разни забележки
• Символично значение на човешката фигура
• Общи забележки за изобразителното изкуство изобщо
• Отделните поетически видове
• Конструиране на отделните поетически видове
• Кратко разглеждане на тези видове поотделно
• За Данте във философско отношение
• За трагедията
• За Есхил, Софокъл, Еврипид
• За същността на комедията
• За модерната драматическа поезия
За отношението на изобразителните изкуства към природата
Показалец на лицата