Хиляда години ли от смъртта на Св. Климент? Критични бележки

Препис: Д-р Николай Иванов Колев. "Уважаеми читателю,

В ръцете си държиш статия от българския историк и преподавател в университета "Александър фон Хумболт" в Берлин д-р Ганчо Ценов. Статията е издадена в България 14 години, след като той е защитил докторската дисертация в този университет. По това време се печата и забележителното му изследване на немски "Goten oder Bulgaren", от което в настоящата статия той използва множество оригинални цитати, събрани от стари автори и преведени от него на български.

В книгата си "Препирните по народността на българите..." издадена по-късно, през 1936 г., Ценов указва на огромните щети за развитието на нашата национална държава от "писане на история, обслужвайки едни или други политически интереси", без да се държи сметка за фактите, които са ни оставили старите автори и с болка отбелязва, че "когато едни проливаха кръвта си на бойните полета, други доказваха на света, че земята за която се борят българите, никога не е била българска", последиците бяха не само, че на Ньойския конгрес се полагат границите в Тракия, както е дадено в немското издание на историята на Златарски (в българското тези карти не са публикувани), не само че България загуби своите Западни погранични райони, Македония и Беломорска Тракия, но и че до днес продължава безсмислената дискусия за "националността на македонците", която трови атмосферата на Балканите.

Настоящата статия започва с публикуваното от Голубински през 1878 г. необосновано от старите автори становище, че българите са късни пришълци на Балканите и границите на тези късни пришълци стигат до Балкана, което тогавашният професор Златарски преписва и представя за свое, което не само е етически недопустимо в науката, но освен че е невярно, е и вредно за националните интереси на народа ни, което Ценов осъжда като дълбоко неморално. Нека отбележим, че границата на княжество България на Берлинския конгрес се прокара по Балкана в съответствие с мнението на Голубински.

Същината на настоящата статия обаче, е дискусия относно насроченото тържество в чест на хиляда годишнината от смъртта на св. Климент, организирано от професори в Университета, на които Ценов отрича моралното право да приемат, от една страна становището, че българите са тюрки и късни пришълци на Балканите, да отричат ранното християнство на българите, да приемат становището на Ягич, че Кирил и Методий са гърци, а от друга страна честват светите Седмочисленици като знаменити българи. Съществена част на критиката на Ценов е насочена към фактите, посочени от много стари автори, че голяма част от нашия народ, живеейки от древни времена на Балканите е приела ранното християнство от свети Павел, а не при цар Борис, че народът ни има активно използвана писменост от четвърти век, от времето на Константин Велики и Урфил, а не от времето на цар Борис, както твърдят Златарски и неговите колеги от Университета.

Както и в други свои книги, Ценов критично съпоставя легендарните сведения за Кирил и Методий и исторически извори за войни и събития, и стига до извода за премесване на събития, станали много по-рано, но преписани в легендите за станали в девети век. Същото премесване става и с житието на св. Климен След 1944 нашата история за съжаление не се пренаписа на базата на фактите, а си остана във форма и съдържание обслужваща интересните на други сили, които не бяха, и не са интереси на България. Затова между 1944 и 1990, Ценов влиза в списъка на забранените писатели и неговите книги са иззети от библиотеките.

За щастие сега драги читателю би могъл да се запознаеш с тази статия преписана на съвременен български език. Това е статия за размисъл на всеки българин обичащ отечеството и рода си!"
Д-р Николай Иванов Колев