Сълзите ми по ранните треви. Поезия

"Сълзите ми по ранните треви" по музика на Красимир Гюлмезов и стихове на младия поет и певец Георги А. Иванов. Песента е музикален сингъл към едноименната дебютна книга на поета.

Книга за съзряването и израстването чрез любовта, която може да нанася рани, но те кара да летиш, носи ти удовлетворението, че си открил смисъла на живота. Стихове, в които се усеща дъхът на съвременния човек с неговите мечти и идеали, с желанието му да обича, с изгубените му илюзии. Заглавието е поетична метафора на всичко това. Тематиката е универсална - всеки човек е преживял в една или друга степен сблъсък на мечтите си с реалностите на живота, влюбвал се е и е разлюбвал, обичал е и е страдал, търсел е и е откривал кои са важните неща в живота му. Това е поезия, която докосва душата на всеки, независимо от неговата възраст и пол, достатъчно е да има сетива за изкуството.

Георги А. Иванов е роден през 1993 г. Завършил е Музикалното училище "Добри Христов" (Варна) и Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" (София) - специалност "Поп и джаз пеене". Успоредно със заниманията си като музикант пише и стихове.

"Вледеняване

Ти не живееш, а гориш,
докато други просто съществуват.
Дори когато мен делиш
със някой, който само ме бленува.

Като светулка във ръцете ме пое,
да трепкам, озарявайки ти мрака.
Така и моето сърце прие
решението да стои и да те чака.

Пътят е неравен и трънлив -
той такъв е за сърца несретни,
но ще ти дам, дори и да боли,
оцелялото в ръцете ми бездетни.

Огънят остана след тебе да гори,
но ще угасне той заради очите слепи,
а сълзите ми по ранните треви
ще се превърнат в лед. Като сърцето.

Огледало

В паничката
на просяк
се оглежда
милосърдието ти.

Ти дойде

Ти дойде,
но беше подранила.
Не бях готов за пролетта,
която разцъфва в клоните.

Утро

Мракът дълго притискаше града,
докато бдях над съня ти.
Чаках утрото да се роди.
То изгря между клепачите ти."
Из книгата