"На 16 септември в 23:04 Хартенщайн предаде следното съобщение: "По време на буксирането четири от спасителните лодки при ясно време с окачени флагове на Червения кръст бяха подложени на нападение от американски либърейтър. Хвърлени бяха пет бомби. Прехвърлих хората на спасителните лодки и прекратих спасителните операции. Оттеглих се на запад. Извършвам ремонтни работи." В отговор аз предадох на Хартенщайн моята заповед: "17 септември. 00:19. При никакви обстоятелства не бива да подлагате на риск подводницата. Вземете всички мерки за осигуряване на безопасността, включително незабавното прекратяване на спасителните операции. Не се доверявайте на противника."
След атаката срещу U-156 от всякаква гледна точка би било правилно да се прекратят всички спасителни операции. Атаката показа, че всички участващи в нея подводници са подложени на огромен риск. При наличието на множество пасажери на борда им опасността се засилваше. В щаба ми се разгърна бурна дискусия. Някои офицери съвсем справедливо твърдяха, че продължаването на спасителните операции е напълно неоправдано. Но след като вече бях започнал работата, не можех да се принудя да я прекратя. Затова сложих край на дискусията със следните думи: "Не бих могъл да оставя тези хора да загинат във водата. Ще продължим."
Давах си сметка, че ще нося лична отговорност, ако някоя от подводниците бъде повредена и потопена в резултат на атака. Само в едно не се съмнявах: благодарение на сигнала SOS, предаден от "Лакония" с открит текст, както и съобщенията, изпратени на английски с открит текст от командира на U-156, противникът вече със сигурност знаеше за гибелта на кораба и за опасното положение на оцелелите моряци и пасажери. В продължение на четири денонощия, докато ние водехме спасителните операции, врагът не само не направи никакъв опит да помогне на хората, сред които имаше стотици англичани и поляци, но и се възползва от бедственото положение като щастлива възможност да атакува германските подводници.
Като се има предвид бездушието, и това е най-приличната дума, която мога да подбера, проявено от британските власти, аз, поемайки пълната отговорност за заповедта подводниците да продължат спасителните операции, сметнах за възможно да огранича тяхната опасна дейност само до спасяването на нашите съюзници - италианците. На 17 септември в 1:51 аз изпратих до подводниците следната заповед: "U-506 и U-507: подводниците трябва да се намират в постоянна готовност за спешно потапяне със запазена маневреност и управляемост под вода. Преместете всички приети на борда пасажери на спасителните лодки. На борда можете да оставите само италианци. Придвижете се към точката на среща с френските кораби и им предайте спасените. Очаквайте нападения на противника от въздуха или по вода."
Същия ден, опасявайки се, че командирите на U-506 и U-507 също като Хартенщайн пазят наивната си вяра във флага с Червения кръст, аз изпратих още едно послание: "Не пускайте флаг с Червен кръст, тъй като, първо, това не е общопризната международна процедура, и второ, няма да ви осигури защита, във всеки случай от страна на англичаните."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа
