"Той се чувстваше много виновен при мисълта да се разведе точно когато синът му бе навлязъл в пубертета. Страстта между нас обаче бе толкова силна и измислянето на всевъзможни извинения, за да се виждаме често, се превърна в мъчение за него. Освен това ми беше писнало да бъда сама през почивните дни. Той напусна жена си и се оженихме в Лас Вегас в съвсем тесен кръг два месеца след раждането на Сандра. Реално между неговия официален развод и нашата сватба имаше един месец. Няколко души ми казаха, че да се впуснеш толкова бързо в друга връзка не е здравословно и че е трябвало да изчакаме. Мисля, че бяха прави, защото преминавахме през много трудности в онзи период.
– Каза ли му след сватбата, че ти всъщност си планирала бременността си?
– Не, никога не ми достигна смелост да му призная.
Не знаеш колко пъти ми се е искало, но в последната минута ме дострашаваше и все го отлагах. Често си намирах всевъзможни извинения да не го направя. Страхливка съм, нали?
– Днес няма да съдим твоето поведение. Всеки път, когато ти задавам въпрос, то е просто за да ти помогна
да се разкриеш. Обърни внимание на думите, които използваш, докато ми говориш, тъй като те често разкриват много. Кои са най-големите трудности, които срещате сега?
– Повече не мога да му имам доверие, тъй като подозирам, че има връзка с друга жена. Опитвам се да се отпусна, но не успявам, особено по този въпрос. Постоянно го дебна, като се старая да не личи нищо. Представяш ли си до каква степен ме напряга това. Когато се прибере вкъщи, той все е уморен и заспива на фотьойла. Едва казва по няколко думи на мен и на Сандра. Твърди, че съжалява за поведението си, че не знае какво му става, че е временно и ме моли да не се отчайвам; иска да проявя търпение. Все още понякога правим любов, но не е като преди...
Синът му Давид, който сега е на двайсет и осем години, се ожени и има син на четири. Марио дори не се сеща за внука си. Все аз го подтиквам да посетим Давид. Когато казах на Марио да отиде на лекар, тъй като си мислех, че е изпаднал в депресия, той ми отговори, че изобщо няма нужда от лекар.
– От колко време го подозираш?
– Не съм сигурна. Поне от две години го следя повече, но мисля, че е започнало преди това, само че аз не съм искала да го видя. Постоянно го питам какво не е наред и се оплаквам от поведението му. Едва когато разбрах, че ще се срещна с теб, се замислих какво наистина преживявам. Дадох си сметка, че никога не съм говорила с него за моите съмнения, защото се страхувам много от това, което би могло да се случи. Сякаш предпочитам да не знам нищо, вместо да науча нещо, което няма да ми хареса. Сега наистина ми се отразява добре да говоря.
– Ще се върнем към това, което изпитваш, след малко. Преди това искам да ти задам още няколко въпроса.
Марио работи ли също върху личностното си развитие?
– Той прочете първата ти книга преди няколко години и присъства на първия курс "Слушай своето тяло".
Всъщност с твоята работа ни запозна снаха ни Мишел, която те е открила, когато била на осемнайсет години. Беше толкова запалена, че ни подари първата ти книга и ни препоръча силно да посетим твое ателие. След това Марио загуби интерес. Самата аз винаги си обещавам да участвам и в други ателиета, но тъй като съм много неорганизирана, все го отлагам...
...Имаме проблеми и с дъщеря ни Сандра. Нали знаеш какво е да имаш дете на четиринайсет? Ако видиш как се облича и гримира, ще кажеш, че е на осемнайсет. Изглежда много предизвикателна и винаги се притеснявам, когато се прибира късно. Представяш ли си - според нея аз съм вече остаряла? А съм само на трийсет и осем! Чувствам се още съвсем млада, но тя ме приема за твърде възрастна. Никога не иска да ми разкаже какво прави с приятелките си. Толкова много я търсеха по телефона вкъщи, че се наложи да ѝ купим собствен мобилен телефон. Беше ни обещала, че ще си плаща сметката в края на всеки месец, но все още не е спазила обещанието си. Марио предлага да ѝ го взема, но по този начин ще накажа сама себе си: ще трябва да отговарям на всички обаждания, които получава тя, а да не говорим, че и нашата линия ще бъде постоянно заета."
Из книгата