"Това малко книжно тяло е големият творчески дебют на архитект Иваномир Цанков - стихосбирка, с която той уверено прекрачва прага на поетичното пространство, където последна и най-вярна оценка дава единствено времето. В този шарен калейдоскоп от теми, образи, герои и фрагменти от пъзела на човешкия живот са събрани и ветровитото детско хвърчило, и книжките с най-хубавите приказки, и китарата, която ще се наплаче и кучето ненаучено на "Дръж!" и "Донеси го!". Там живеят неговите чудаци: клошарят от махленския канал, непоправимите каръци, рибарят с прокъсаната мрежа, художникът с пейзажа, самотният мъж от бара, босоногата Фея, както и героят, който не успях да бъда. Там има златни залези, графитени клони, слънчогледови надежди, разцъфнали пролети и закъснели срещи. На празен бряг стоят следи от лятно минало с вкус от устните на късните момичета, целувани от оркестрите без имена последни. И ехото "Оставаме, оставаме, оставаме...".
В лириката на Иваномир Цанков небосводът е опръскан със звезди, дърветата се учат на изкуство и предметите са пълни с предчувствие. Мечтите му са с аромат на коси от момиче, а през неговия гледащ към света прозорец едно момче все още тича. Така една след друга почукват годините, по едни побелели пътеки препускат конете и в море от сфумато ръка за ръка в стиховете му вървят и болката, и раздялата, и любовта, и тъгата...
Диатриби е поетично огледало на един личен и дълбоко интимен разговор - своеобразен самоговор, от който са родени миговете на емоционални, духовни и житейски прозрения, запечатани в 72 лирически откровения."
Диана Цанкова
"Чудесно е, когато сред суетата на шумния свят, в който живеем, успееш да чуеш нов и непознат глас, който да те изненада с мощта на таланта си и разпознаваемия си поетичен тембър. Така говори Иваномир Цанков в първата си поетична книга, наречена Диатриби. С думи за забравяне или за разказване, но при всички случаи в непрестанен диалог с читателя. Защото освен всичко друго, поезията е онази форма на комуникация, при която говорим на езика на сърцата си. А те никога не мълчат."
Ива Спиридонова, редактор