Апокалипсис сега с деца

Калоян Явашев се завръща с втора книга, посветена на родителството и... веселата (като че ли) му страна. Всички читатели, харесали суперуспешната "Дневникът на един татко звероукротител", ще се насладят на откровената нова изповед за Татко Калоян, а на незапознатите с него, можем да кажем само: Честито! Животът ви вече няма да е същият.

Животът с едно дете е благословия, с две - забавление, с три - приключение. Тази идея битува сред млади и бъдещи родители и налага нереалистични представи за ежедневието на модерните майки и татковци. Но действителността е друга и Калоян Явашев я споделя в книгата си "Апокалипсис сега с деца". Истината е, че животът с три деца най-често е арена - циркова или бойна, е въпрос на гледна точка, а читателите имат възможност да гледат сблъсъка на титани от първия ред.

Това не е спасителна акция, нито евакуационен план или алгоритъм при извънредно положение. "Апокалипсис сега с деца" е директно включване от мястото на събитието, излагане на фактите такива, каквито са, анализ на щетите и разговор с потърпевшите - Калоян Явашев и неговата съпруга Росица. От празнуването на първия рожден ден до идилично замисленото ходене на плаж или излизане с приятели, всяка ситуация има потенциал да се превърне в кризисна, а нивата на търпимост да достигнат критичната си точка. Като баща на три деца Татко Калоян знае, че след като премине апокалиптичният шок, идва време за изводи, за да си подготвен следващия път какво да Не казваш на жена си и какво да Не правиш с децата си.

Умело балансирайки по ръба на смешното и сериозното, Калоян Явашев засяга въпроси, които вълнуват всеки родител. Някои са от първа необходимост - колко трябва да порасне детето, за да ти подари 5 минути спокойствие, без тишината да те държи на нокти. Други са от ключова важност за бъдещето - как да отглеждаш поколение в динамичната съвременна среда и колко е важно да посочваш добрите примери. Трети са по-деликатни – нормално ли е да искаш да се евакуираш, след като инстинктът за самосъхранение се е включил, или иначе казано - как да не изгубиш себе си сред джунглата на родителските задължения и брачни изпитания. Защото животът с три деца е предизвикателство и човек всеки ден се учи да оцелява.

"Ако нямате деца, не четете тази книга! Вероятно никога няма да поискате да имате! Ако имате деца, но сте в идеални отношения с тях, обичате се и се гушкате непрестанно, а семейният ви живот е идиличен романс, изпълнен с нежност и доброта, не четете тази книга! Вероятно сте в нетрезво състояние и е най-добре да си останете така. Ако сте привързани към логиката, стабилните физични закони и тихото безметежно ежедневие, не четете тази книга! Защо ще надничате в ада, ако вече сте в рая!?

Но... Ако думата "ако" предизвиква у вас единствено асоциация с пълнежа на бебешки памперс! Ако сте свикнали да повтаряте като папагал едни и същи фрази всеки ден по хиляди пъти (облечи се, съблечи се, яж, заспивай, ставай за градина) и не постигате никакъв резултат. Ако се чувствате безполезни, измамени, несигурни, уморени, параноични и търсите някаква сламка, за която да се заловите и временно да си отдъхнете... то тази книга е за вас!

Ако тази книга беше човек, щеше да ви налее чаша от любимото ви питие, да ви прегърне пред камината и да ви запее тихо и нежно в ухото: "Не сте сами"!
Татко Калоян!"
Калоян Явашев

Калоян Явашев описва веселите истории на семейството си (първо във фейсбук, а после и на страниците на своята първа книга), и то по особено забавен начин. Публикациите му се четат и харесват от стотици хиляди потребители (и най-вече родители), а "Дневникът на един татко звероукротител" жъне нечуван успех.

"След девет месеца, някъде към шест следобед, първата жена започнала неистово да крещи, вие и проклина. Мъжът вече имал известен опит в общуването с противоположния пол и логично решил, че поводът за крясъците е някоя негова постъпка (не си е пуснал водата в тоалетната, забравил е годишнина, обръснал се е в леглото...) и тихомълком решил, че е дошло време да изобрети джогинга. Тъкмо избутвал камъка от входа на пещерата, когато чул странно ръмжене и пръхтене зад себе си, което напомняло на динозавър с астматичен пристъп. Обърнал се бавно и гледката го накарала да си мечтае за динозаври, защото там стояла Жената и явно се случвало нещо много лошо и страшно с нея.

Гледката на първата раждаща жена била приятна почти колкото проказа и Мъжът, заеквайки, започнал да реди молитви, които да го избавят от ужаса, и неусетно поставил основите на първата религия. Жената не изглеждала никак женствено, а ако трябва да сме съвсем честни, дори не изглеждала никак човешки. Косата ѝ стърчала във всички посоки и напомняла на октопод, който е пренебрегнал правилата за безопасно боравене с електричество. От лицето ѝ струяла неподправена омраза към всичко, но най-вече към всеки, който не ражда точно в този момент наравно с нея. Напъните, които инстинктивно произвеждала, променяли физиономията и гласа ѝ до неузнаваемост, а когато изтекли и първите в историята околоплодни води, Мъжът мекушаво изпуснал и своите води, които не били съвсем околоплодни.

Кулминацията наближавала и жената започнала да усеща как нещо си проправя път и напъва да излезе от един отвор, чийто цолаж бил крайно надценен. Появяването на главата на бебето предизвикало неподправен потрес, много болка, викове, псувни и припадъци, но въпреки това Мъжът се справил и дори накрая на раждането бил почти в съзнание. Жената поела в ръце първото бебе в историята и с учудване го огледала. Било малко, беззащитно, грозновато (приличало на баща си) и ревяло като разгонен бабуин (без съмнение - цял бащичко!). Въпреки всичко тя решила да се грижи за него, да го пази и да го направи човек, което в онези времена се изчерпвало с взимането на баня всяка година и ходенето на два крака през по-голямата част от времето."
Из книгата