Радостта от преподаването

Насърчаване на интереса към учителската професия.

В тази книга валдорфският метод е представен като "педагогика на отворените врати": без поучения и принуди, с основен акцент върху външните и вътрешните страни на училищния живот. Наблюденията на Вихерт приличат на познавателно пътешествие. Авторът ни превежда през многобройни педагогически и социални ситуации, през класни стаи, родителски срещи, обсъждане на ученици и други проблеми на училищната общност. Книгата изобилства на идеи за самоанализ и нови перспективи. Стилът отговаря на съдържанието. Изкуството на възпитанието не само се обсъжда, но и практикува. В края на пътешествието учителят ще се почувства окрилен, обогатен и готов да използва новаторски похвати в работата си.

Да бъдеш учител и да учиш деца и младежи, е прекрасна професия - никога не става досадно или скучно, но ежедневието е изпълнено с напрежение: сложни изисквания, високо ниво на професионализъм, преследване на добри резултати, съчетано с внимание към индивидуалните нужди и развитие на учениците и помощ на родителите да разберат собственото си дете. Посвещавайки се на тази работа, лесно може да се загуби балансът между вътрешните нужди и отговорностите и претенциите, които поставят децата, родителите и училищният организъм като цяло. Преподавател с дългогодишен опит в класната стая с деца на всякаква възраст, Кристоф Вихерт споделя ценни принципи на образованието и предлага начини за намиране на такъв баланс, който носи повече енергия, повече креативност и искрено желание за преподаване с новите похвати.

Кристоф Вихерт е роден през 1945 г. Възпитаник на Валдорфското училище в Хага, Нидерландия. Завършва педагогика и география, след което в продължение на 30 години преподава в училището, в което е учил. През този период става съосновател на Държавния валдорфски учителски семинар в Нидерландия. Дълги години е председател на Антропософското общество в страната. От 1999 г. е член на ръководството на Педагогическата секция при Гьотеанума в Дорках, Швейцария, а от 2001 до 2010 г. е неин председател. Автор на редица педагогически и антропософски трудове, намерили отзвук в чужбина. Женен, баща на пет деца.

Рисунките в тази книга са дело на живеещия в Нидерландия Ханс Дитер Апенрот. Те са изпълнени през последните няколко години в стил, който издава дълбоко психологическо разбиране и тънък хумор. Изключително прецизният рисунък създава усещане за лекота, но същевременно е наситен с дълбок смисъл. В тези очарователни миниатюри, донякъде наподобяващи ескизи, разпознаваме онова, към което се стремим в обучението.

Предговор
Училищната сграда, или изкуството да проявяваш внимание
Класната стая, или огледалото на навиците
Колегите, или признанието като добродетел
Колегите на педагогически съвет, или изкуството да слушаш
Ролята на родителите в училище, или изкуството да се интересуваш
Учениците, или изкуството да се интересуваш от ставащото по света
Подготовка на урока: Мисли, чувства, действия
Относно първоизточниците, или преклонението като добродетел
Урокът или благодарността за живота

• Идеята за това кое е художествено и кое е осъществимо в образованието
• Педагогическата релевантност
• Какво означава интелектът в училище
• Големината на паралелката и индивидуализацията
• За автономията на учителя

За наблюдението на дете
Лечебните сили в живота с децата и учениците, или как да постигнем активно самообладание
Наказанието, или възможността за оригиналност
Темпераментът, или поглед в огледалото
За вътрешната подготовка, или себевъзпитанието
Приложение
Речник