Прозата на Рафал Вояшински е далеч от еднозначността и лесната интерпретация, дори да сме изкушени да търсим в неговите текстове метафори, символи и подтекстови значения. Но тази книга е същевременно славослов на любовта. "Без теб никъде няма да стигна в живота... Толкова живот имам, колкото имам теб...", споделя разказвачът в "Оланда".
"Ти ли си моята истина? Или аз съм твоята истина? Да служиш на истината понякога означава да служиш на по-силния, на по-способния, на този, който има аргументи, които не можем да опровергаем в сърцето и ума си, на този, който умее да смекчи страха от смъртта. Ние не знаем в какво участваме, затова така обожаваме думите "Бог", "смисъл", "истина", "морал", "надежда", "пари", "дом". И все пак постоянно грешим. Всички поколения правят едни и същи грешки. И от тези грешки се гради нашият свят. Няма начин човек да не греши. Трябва да помним, моя златничка кокошчице, че Исус не е вдигнал къща, не е ходел в шест часа сутринта на работа, не е спестявал, не е заемал висока длъжност, не е имал обществено положение. Кой би желал такъв зет? Тогава какво правим ние? На кого подражаваме?"Превод от полски: Лъчезар Селяшки.
Из книгата