Добро утро, нощ моя. Стихотворения

Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя.

Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език.

"Поезията ѝ е великолепна изповед, богохулна и почти неприлична в своето саморазкриване и безкомпромисна честност."
Алън Тейт

"Нейното усамотяване не е отдръпване от живота, а приключение за живот, много по-реален от външния."
Арчибалд Маклиш

"Истинската биография на Емили Дикинсън не е в мизерните делнични сведения, а в една епопея на духа, за която можем да гадаем единствено по нейните стихове."
Цветан Стоянов

В търсене на истината - Люба Константинова
Има една дума
Зората е по-бледа
Тинтявата се къдри
Аз имах златна лира
Не знаят моите градини
За да осмислям дните
О, Боже, в твойто царство
Мираж ли виждам от Кашмир
Успехът е най-сладък
Животът е швейцарец
Зората не използва
Аз имам крал, но той мълчи
Цветчето златния вървеж
Тя бе тъй малка лодка
Своя дял да понесем
Нещо в догарящ летен ден
Тоз, който се сражава
Налей ми ален залез в кана
През тези дни се връщат
От жажда се учи водата
Нека някой да опише
Променя се сега земята
Освен за Бога тя е нищо
Пчелата в летен ден
Долавям музика сребриста
Възторг през болка да съзираш
Коричка хляб, манерка с вино
Всичко тук класифицират
Мъхнат приятел без нозе
Не съм ли вече жива
Небето свойта тайна
На бузата и роза
О, рай, ела полека
Спокойни в склеп от алабастър
Тя мете със метли разноцветни
Пламти във злато, гасне в пурпур
На ангелите Господ
Ще дойде ден, когато
За мене раят бе блестящ
Един до друг да крачим
Бих си изтръгнала сърцето
Диви, диви нощи
Надеждата е птичка
В следобедите зимни
Единствения призрак
Какво - ако не чакам
Боже, запрягай конете
Почувствах погребение
Часовник спря не стенен
Аз Никоя съм, ако ти
Една самотна къща
Със бронзов блясък тази нощ
Как капе залез по билата
Аз вече имам сили
Компания когато
Денят пристигна сякаш
Той се сипе от сито
Животът ми бе твърде тесен
Докосва Бог душата
Видях как слънцето изгря
Играем отначало
От всички звукове познати
Уви, не съм танцьорка
Аз гледах като всички
На кестена растежът
Тревата прави малко
Тук лятото със зима
След силна скръб се чувстваш, сякаш
В летен следобед пеперуда
Старинен том да срещна
Това бе ден на жарко лято
Не в църква - литургия
Ти сигурно си виждал
Едно цветче трилистно
Възторгът е отвътре
Не се страхувам вече
Ако в нас възторгът
Вината не е моя
Аз чух, че ти ме призова
Безсмъртие малцина
В присъдата си строга
Привикваме към мрака
Добро утро, нощ моя
Луната е така далеч
Спасих се от баналността
Нима духът изтлява
Лудостта е мъдрост
Вятърът почука
Това ми е писмото
Поет е този, който
От вътрешната сила
Аз кладенец си имам
Триумфи има разни
Живея с него, виждам
Аз имах скромни нужди
Живея в малка стая
В градината ми с колело
В този свят не е краят
Прилепва към земята
Не беше смърт - аз станах
Ако наесен дойдеш ти
Понякога душата
На гости при морето бях
Надежда за печалба
Аз място по-самотно
Две пеперуди днеска
Не виждаме отблизо
Разпятие едничко
Къпината е дива
Аз всяка скръб изследвам
Изучили на Любовта
Аз имам списък, който
Това бе първи ден, когато
Тялото си има
Аз цял живот гладувах
Той лочи километри
Когато те смразява
Бях омагьосана в мига
Капризи атмосферни
Сребърно кълбо разплита
Любими, аз те виждам
Затвориха ме в проза
В живота си достигнах
Природата редува сцени
Бе късно за човека
Виж залез - каза някой
Днес е денят на поражение
От Мен Аз да не бягам
Родния си дом напусна
Затворът е приятел
Живея си в мечтата
Да можех да се рея
Отново неговия глас
Подобно на старинен замък
Имам си един приятел
Животът има център
Душата ни подкрепя
Времето, казват, лекува
Тревогата е по-ужасна
Публикуваш ли, търгуваш
Големи глътки пия
Веднъж при мене спря Смъртта
Момчето просяк вече
Зад мен се стеле вечността
Любими планини, към мене
Тъй лесно Бог създава
Бях дете, когато
Снощи сребърна брадичка
Научи ме на твърдост
На драмата житейска израз претърсва
Един ден паметта
Няма да скучае
То падна с трясък на земята
Човек расте отвътре
Бях пушка в ъгъла, додето
Уби ме постепенно
Без вярата животът
Живях чрез страх - а стимул
Истината - сила
Изгонена от рая
На своя Аз в живота
Природата е майка
На ябълката падна капка
До моя прозорец бушува
Нещастието можем
Напролет светлината
Вятърът като тесто
Кризата е косъм
Презрение и слава
Познаваме едната
Когато е спокойна
Ковчегът представлява
Под светлината долу
Откак се помня нещо
Пол, раса, каста, вяра
Един приятел тънък
Преклонната възраст
По-трудно се живее
Бог далеч от обич води
Аз слушах, но не чувах
Цветът е резултат
Потапях клюн дълбоко
Народ миниатюрен
Човекът като орех
Из къщата да шеташ
Разбираме какво е
Във три и половина
Пашкулът ми ме стяга
Щурците слънцето приспаха
Изцяло истината казвай
Вятърът и юг, и север
Вятърът си има важна
След сто години вече
В един следобед кратък
В живота се съдържат
Ръстът на душата
Сойката е сериозна
Нечакана пристига
Ако назад в живота
Аз обичам Март - той радва
Копнежът е като семе
Отиваш си и вече
Боболинк е птичка
Гъбата е като фея
До бяла роза смело спря
Безславна кариера
От дома си воден
Те често се гощават
Най-силно се опиянява
Вижте тази болка
Преди да си помислим
Докосната от Бога
Червеношийката е
По-неусетно от тъга
Прилепът е тъмносив
Наду рог мощен вятър
Бог иска да го молим
На пияницата стига
Бе зима - розов червей
Леко златната луна
Лятото е сякаш
Недостижимост има
Има самота в морето
Яма, а небето
На два пъти животът
Свенливият вулкан мълчи
Дори да те загубя
Да направиш ливада
Раят не е далече
Най-чудния и тъжен звук