Книга на мъдрите поучения - том 1
Из словото на Учителя Петър Дънов

Приказки, легенди, митове, притчи, разкази, истории, случки.

"Поученията в тази книга са дадени най-вече във вид на легенди, притчи, разкази и митове. Всички те са одежди на Истината. Всеки, който съумее да отмахне одеждата от една легенда или мит, разказ или притча, ще остане насаме с Божествената Тайна. Що е Божествената Тайна? Това е просто Истината. Целта на тази книга е всяка душа по свой начин да се срещне с Истината.

Във всички Поучения се съдържат многобройни Послания. Те са като едно огледало, в което всеки трябва да открие своето Послание. Тъй като всеки човек е различен, и Посланието е различно. Същественото е в това, че Поучението трябва да разширява съзнанието и да увеличава онази Разумност, която е присъща на душата. Всички Поучения са вътрешни пътища към душата на човека."
Елеазар Хараш

"Всеки човек ще се срещне с този пехливанин - смъртта. Само с Разумност можеш да победиш смъртта и да освободиш душата си. Разумността се придобива чрез живот в Любовта и Мъдростта, чрез живот по Бога.

Във времето на българското робство, в епохата на еничарите, някой-си турчин даалия, пехливанин, завладял цяла една местност и турил цялото население в страх и трепет. Кого де хване, бие, трепе, наранява и убива - с това той навсякъде се хвали, че гяурите плаши. Никой от местното население не смеел глас да издигне, всички се на Бога молели от това зло да ги избави. Всички мъже носели белезите на турския даалия, но никой не смеел глава да повдигне. Всеки от страх своя ярем носел. Един ден минава през това място един български овчар, спретнат и обут, с кривак в ръце. Влиза в една гора, съглежда го отдалеч турският даалия и му извиква: - Ей, гяур, стой! Кой ти позволи тук да минаваш? - Аз съм чобанин, стадо си прекарвам. - Я хвърляй тая тояга. - Но аз ти я нося подарък, тя е пълна със злато. Моята баба ми каза, че дядо ми от рая я донесъл. Тя никога не ме е лъгала и пътя ми е оправяла. - Гледай тоя серсем гяурин какви глупости говори! Ще ти кажа аз на тебе от кой рай е излязла, от вашия или от нашия! На нея твоята глава аз ще набуча. - Обаче смелият овчар с първия още замах сабята на пехливан даалия на две строшава, от втория замах дясната му ръка съвсем увисва, третият замах левия крак на две пречупва и пехливанинът даалия на земята се срутва. - Нали ти аз казах, че моята тояга всякога право казва, че от рая е излязла? Засега ти стигат тия три думи, които от нея научи. Бог добре плаща. Втори път като мина, моята тояга ми пак казва, още три думи ще ти кажа и главата ти ще смажа. - Вярвам - отговорил пехливанинът даалия - в твоята тояга. Нейните думи в живота си ще прилагам. Мога ли вече аз да се противя на такава тояга, която от рая излязла и всякога право казва? Нека отсега нататък раята да бъде свободна, такава е волята на Аллаха.

Привеждам този поетически разказ, да обясня една Истина в народна форма. Този турчин - това е смъртта. Раята - това сме ние човеците. Има ли място в света, където този пехливанин да не е влизал?... Но достатъчен е този български млад овчар със своята тояга, излязла от рая, която лъжа не казва, с три удара - срещу ножа, в дясната ръка и в левия крак на даалията - да опровергае лъжливата теория, че пехливанинът даалия е непобедим. Обаче трябва мъжество, трябва воля за такава гигантска борба. Но ще възрази някой и ще каже: Аз не виждам какъв дълбок смисъл може да има в тоя обикновен пример. - Да, вие сте прав от вашето гледище, понеже не си давате труд да приведете нещата в ред. Но ако в тая формула се крие следната Истина, тогава какво бихте казали? Ако именно този млад овчар представлява разумния непокварен човек, ако неговата баба представлява Божествената Любов, която постоянно говори в нашата душа, че Свободата е човешко право, и ако дядото представлява Божествената Мъдрост, която изнася тоягата - сиреч Божествените закони - и я поверява в ръцете на това разумно същество да брани своята душа от заробване; и ако ножът представлява природните сили в разрез на човешкия прогрес, и ако ръката показва покварената човешка воля, а левият крак поквареното човешко сърце - ние мислим, че като се реагира върху тия сили в дадена посока, можем да отстраним разрушителните действия... Победата е условие за придобиване на живота.

Ние трябва да бъдем будни като рибаря. Будният никога не може да бъде изненадан от злото. Будният е, който изненадва злото.

Има един разказ за цар Соломона, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за да му помага в построяването на храма. Този принц обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол. Когато Соломон узнал това, хванал дози дух, затворил го в една стомна, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето. След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света. Никой не я отворил. Минали се 100 години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца. Пак никой не се явява. Минават други 100, 200, 300 години - пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек. И за този късмет никой не се явява сега. Прави друго обещание: на онзи, който го избави, не само ще му даде всички обещани по-рано неща, но и ще го направи цар на земята. Пак не се явява никой. След 500 години рекъл: Който отсега нататък ме избави, него ще убия. - Минава време, един рибар отива да лови риба, хвърля своята мрежа, хваща стомната и я изважда. Помислил си, че в нея трябва да има богато съкровище. Почва да я разпечатва и когато я отпушил, взело да излиза из нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: Аз съм обещал да убия оногова, който ме извади от стомната. По-напред бях обещал това и това, никой не се яви. Кой ти е крив сега? Такава ти е съдбата. - Рибарят си помислил: Що ми трябваше да отпечатвам тази стомна! - Но по едно време рекъл на принца: - Не вярвам, че ти си излязъл от стомната. Ти трябва да ми докажеш най-първо, че си излязъл от стомната, и тогава ме убий. - В стомната бях. - Не си бил в стомната. - В стомната бях. - Не си бил. - Бях. - Докажи. - Духът започнал да влиза отново в стомната и когато влязъл цял, рибарят веднага запушил стомната и рекъл: Ако обещаеш първите неща ще те пусна.

Такъв е животът. Дойдете на този свят, той е море; хвърлите своята мрежа, хванете риба и спечелвате. Когато имате тия благоприятни условия да наловите риба, вас ви няма; когато дойдат условия на страдания, бедствия, вие тогава хвърляте вашата мрежа и изваждате стомната с лошия дух."
Из книгата

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.