"Всеки човек ще се срещне с този пехливанин - смъртта. Само с Разумност можеш да победиш смъртта и да освободиш душата си. Разумността се придобива чрез живот в Любовта и Мъдростта, чрез живот по Бога.
Във времето на българското робство, в епохата на еничарите, някой-си турчин даалия, пехливанин, завладял цяла една местност и турил цялото население в страх и трепет. Кого де хване, бие, трепе, наранява и убива - с това той навсякъде се хвали, че гяурите плаши. Никой от местното население не смеел глас да издигне, всички се на Бога молели от това зло да ги избави. Всички мъже носели белезите на турския даалия, но никой не смеел глава да повдигне. Всеки от страх своя ярем носел. Един ден минава през това място един български овчар, спретнат и обут, с кривак в ръце. Влиза в една гора, съглежда го отдалеч турският даалия и му извиква: - Ей, гяур, стой! Кой ти позволи тук да минаваш? - Аз съм чобанин, стадо си прекарвам. - Я хвърляй тая тояга. - Но аз ти я нося подарък, тя е пълна със злато. Моята баба ми каза, че дядо ми от рая я донесъл. Тя никога не ме е лъгала и пътя ми е оправяла. - Гледай тоя серсем гяурин какви глупости говори! Ще ти кажа аз на тебе от кой рай е излязла, от вашия или от нашия! На нея твоята глава аз ще набуча. - Обаче смелият овчар с първия още замах сабята на пехливан даалия на две строшава, от втория замах дясната му ръка съвсем увисва, третият замах левия крак на две пречупва и пехливанинът даалия на земята се срутва. - Нали ти аз казах, че моята тояга всякога право казва, че от рая е излязла? Засега ти стигат тия три думи, които от нея научи. Бог добре плаща. Втори път като мина, моята тояга ми пак казва, още три думи ще ти кажа и главата ти ще смажа. - Вярвам - отговорил пехливанинът даалия - в твоята тояга. Нейните думи в живота си ще прилагам. Мога ли вече аз да се противя на такава тояга, която от рая излязла и всякога право казва? Нека отсега нататък раята да бъде свободна, такава е волята на Аллаха.
Привеждам този поетически разказ, да обясня една Истина в народна форма. Този турчин - това е смъртта. Раята - това сме ние човеците. Има ли място в света, където този пехливанин да не е влизал?... Но достатъчен е този български млад овчар със своята тояга, излязла от рая, която лъжа не казва, с три удара - срещу ножа, в дясната ръка и в левия крак на даалията - да опровергае лъжливата теория, че пехливанинът даалия е непобедим. Обаче трябва мъжество, трябва воля за такава гигантска борба. Но ще възрази някой и ще каже: Аз не виждам какъв дълбок смисъл може да има в тоя обикновен пример. - Да, вие сте прав от вашето гледище, понеже не си давате труд да приведете нещата в ред. Но ако в тая формула се крие следната Истина, тогава какво бихте казали? Ако именно този млад овчар представлява разумния непокварен човек, ако неговата баба представлява Божествената Любов, която постоянно говори в нашата душа, че Свободата е човешко право, и ако дядото представлява Божествената Мъдрост, която изнася тоягата - сиреч Божествените закони - и я поверява в ръцете на това разумно същество да брани своята душа от заробване; и ако ножът представлява природните сили в разрез на човешкия прогрес, и ако ръката показва покварената човешка воля, а левият крак поквареното човешко сърце - ние мислим, че като се реагира върху тия сили в дадена посока, можем да отстраним разрушителните действия... Победата е условие за придобиване на живота.
Ние трябва да бъдем будни като рибаря. Будният никога не може да бъде изненадан от злото. Будният е, който изненадва злото.
Има един разказ за цар Соломона, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за да му помага в построяването на храма. Този принц обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол. Когато Соломон узнал това, хванал дози дух, затворил го в една стомна, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето. След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света. Никой не я отворил. Минали се 100 години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца. Пак никой не се явява. Минават други 100, 200, 300 години - пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек. И за този късмет никой не се явява сега. Прави друго обещание: на онзи, който го избави, не само ще му даде всички обещани по-рано неща, но и ще го направи цар на земята. Пак не се явява никой. След 500 години рекъл: Който отсега нататък ме избави, него ще убия. - Минава време, един рибар отива да лови риба, хвърля своята мрежа, хваща стомната и я изважда. Помислил си, че в нея трябва да има богато съкровище. Почва да я разпечатва и когато я отпушил, взело да излиза из нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: Аз съм обещал да убия оногова, който ме извади от стомната. По-напред бях обещал това и това, никой не се яви. Кой ти е крив сега? Такава ти е съдбата. - Рибарят си помислил: Що ми трябваше да отпечатвам тази стомна! - Но по едно време рекъл на принца: - Не вярвам, че ти си излязъл от стомната. Ти трябва да ми докажеш най-първо, че си излязъл от стомната, и тогава ме убий. - В стомната бях. - Не си бил в стомната. - В стомната бях. - Не си бил. - Бях. - Докажи. - Духът започнал да влиза отново в стомната и когато влязъл цял, рибарят веднага запушил стомната и рекъл: Ако обещаеш първите неща ще те пусна.
Такъв е животът. Дойдете на този свят, той е море; хвърлите своята мрежа, хванете риба и спечелвате. Когато имате тия благоприятни условия да наловите риба, вас ви няма; когато дойдат условия на страдания, бедствия, вие тогава хвърляте вашата мрежа и изваждате стомната с лошия дух."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
