Световната икона, многократно награждаваната певица, авторка на песни, продуцент, актриса, майка, дъщеря, сестра, разказвач на истории и артистка най-накрая разказва без филтри историята на живота си в Марая Кери. Смисълът."Отне ми цял един живот да събера куража и да добия яснотата, необходими за написването на тези мемоари. Искам да разкажа историята на моментите - на възходите и паденията, на триумфите и травмите, на провалите и мечтите, които ме направиха човека, който съм днес. Макар че в хода на кариерата ми са разказвани много истории за мен и за изложения на общественото внимание личен живот, досега беше ... |
|
|
"Трудно да разнищиш една легенда, също така и много опасно, защото всеки, който е гледал филмите на Кирил Господинов го възприема по различен, свой, много личен начин. Като наследник на титана, нямам правото да развенчавам или да развалям магията. Тате не се захласваше по известността, Баш майсторът не му беше любимия филм. В тази книга го оставям той да ни води, да пресъздава реални случки - защо Шведския крал е изгорял "на потник", какво е да чуеш присъдата: "Филмът Понеделник сутрин ще го пуснем в... понеделник сутрин", как се чувства момчето от село Гроздьово, когато Георги Парцалев го приеме ... |
|
|
Юлия Огнянова е явление в българския театър. В книгата Уроците на Юлия Огнянова под съставителството на Румяна Емануилиду са включени статии и режисьорски текстове, писма и разработки за постановки. Изданието е своеобразен учебник, заради поместените в него уроци относно театралната клоунада. В книгата е включена и анкета с режисьорката."От години тя е неоспоримата съвест на театъра ни. "Юлия каза" или "Юлия много го хареса" - с това не се спори, това мнение тежи, както ничие друго. Можеш да приемеш или не нейното мнение, но не можеш да не се вслушаш в него. Защото в нея няма - цяло чудо! - ... |
|
|
Историята на най-дълго играния спектакъл в един и същ състав с света."Не 10, а 11 ноември е датата, която променя българския театър завинаги. Годината е 1992. Героите са Ивайло Христов, Дони и Коцето-Калки, а представлението е "Секс, наркотици и рокендрол", разбира се." Петя Дикова "Дони и Коцето са жива емоционална палитра, от която маестрото (Ивайло Христов) си цопва от време на време по нещичко - каквото му е нужно в момента. Звездите са оставили ненужното си его вкъщи и просто следват Ивайло. Така правят големите, а публиката не може да бъде заблудена кой е голям и кой се е качил на егото ... |
|
|
Любимци на публиката. Под редакцията на Георги Тошев. ... "Крал Лир", "Вишнева градина", "Последната лента на Крап", "Животът в сън", "Делото Дантон" …Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов. Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора в семейство Мара Шопова ( по баща Делчева ) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния град. Играе в театрите в Ст. Загора ( 1948 - 1950 ), Пловдив ( 1952 - 1958 ), Бургас ( 1967 - 1968 ), в София - Театър на Народната армия ( 1958 - 1975, с прекъсване ) и Народния театър ( от 1985 ). И ... |
|
|
През четирите десетилетия след първото ѝ издание "За техниката на актьора" на Михаил Чехов се е превърнала в стандартен учебник за изследователите на театъра. "За техниката на актьора" обаче е съкратен, силно променен вариант на оригиналния ръкопис на великия актьор. "За техниката на актьорската игра" е първата и единствена книга, която включва пълния текст на този блестящ ръкопис. Изследователите и учителите, които преподават техниката на Чехов, приветстват "За техниката на актьорската игра" като най-ясното и най-точното представяне на принципите, на които той учи Юл Бринър, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
|
Още в началото на тази книга Мамет пише, че много от наблюденията и идеите в нея биха могли да бъдат сметнати за еретични. И наистина - в "Театърът" той поставя под съмнение смисъла от работата на режисьора и теоретичните трудове по актьорско майсторство - идеи, които са били основополагащи повече от век. Проблемните пиеси, политическата коректност, методът на Станиславски, режисьорските указания, които не могат да се изпълняват - всичко това попада под прицела на критическия поглед на Мамет. Отправяйки предизвикателство към традиционните възгледи за театъра, той предлага на актьорите по-скоро практически, ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
