Български исторически роман. ... Когато разтвориш страниците на тази книга, ще попаднеш в чудния свят на Токораз Исто и ако се взреш внимателно, ще видиш, че от картините които той рисува, струи светлина. Тази светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. И само то теб, скъпи читателю, зависи дали ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България да продължи... И сега, когато имаш светило, да осветяваш пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към себе си?! Аз вярвам, че да! Нека ... |
|
|
Български исторически роман. ... Българите са мисиянски народ, защото само ако следват мисията се чувстват пълноценни. Те биха се сплотили и обединили около този, кото им посочи достойна цел, заради която да живеят. Канът ювиги трябва да направи това за своя народ. Мисията трябва да бъде значима, за да може народът да се извиси и да стане силен и решителен. Българите биха пожертвали и живота си, но само за нещо истинско и изключително. Книгата е част от поредицата България от Токораз Исто. ... |
|
|
Български исторически роман ... "Ето ме. Това съм аз. Ти ме гледаш, но разбираш ли коя съм? Показвам се с цялата си голота пред теб. Показвам се такава, каквато съм. Мислиш си, че съм красива, но не виждаш белезите по тялото ми. Желаеш ме. Искаш ръцете ми, но се пази от ноктите. Искаш устните ми, но не знаеш за зъбите, които са зад тях. Копнееш за любовта ми, но не виждаш ли смъртта? Ето ме. Това съм аз. Казваш, че съм ангел, но бях изхвърлена от Рая. Казваш, че съм Слънце, но вече не съм такава. Казваш ми, че съм сияйна звезда, но всъщност съм много повече. Аз съм пътеводителят на звездите. Аз съм покровителката на ... |
|
|
Български исторически роман. ... Българинът е щастлив, защото обича народа си и е готов да жертва живота си за него. Жалки са хората, които нямат какво да жертват и заради кого. Те са сираци. Когато няма високи цели и амбиции, човек започва да задоволява низките си страсти. Амбициите поддържат човека жив и създават ред в живота му. Съдбата винаги се усмихва на човека с големи амбиции и високи цели! ... |
|
|
В пета част от епоса "Тангра" на Токораз Исто историята продължава с напрегнат екшън, разгадаване на загадки и мистика и кървави битки. Филипопол е останал последен остров на гладиаторските борби в света. Около него се води война между Доброто и Злото. Той обаче е оазис в цялото това море от страсти, насилие и смърт. И в този момент се създава най-доброто гладиаторско въоръжение - трак ди махейрос, и се появява най-добрият гладиатор - Виктор Скевас Масхарис. На него е отсъдено да види гибелта на цяла една епоха и да стане... последният гладиатор. ... |
|
|
Български исторически роман. ... Влез в чудния свят на Токораз Исто. Погледни внимателно, ще видиш, че от картините, които той рисува, струи Светлина. Тази Светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. Чрез думите и историите ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България ще продължи... И сега, когато имаш светило, да осветяваш Пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към Себе си!? Аз вярвам, че ДА! Нека Орендата те води и Тангра бди над теб! И нека историята за България започне ... |
|
|
Български исторически роман. "Българите са способни хора, които създават неща, смятани за невъзможни от другите. Това е силата на този народ, който мечтае, дерзае, предизвиква Бог, макар и малък, дръзва да се сравнява с големите, изправя се дори срещу самата природа и може да съществува там, където всички се огъват. Той прави крачка напред, когато другите отстъпват, отстоява това, което останалите предават и забравят. Българите са горд народ, с чест и достойнство, които могат да будят само уважение." ... |
|
|
Български исторически роман. ... "Българите - най-бързите ездачи в света. Хора на честта и Силата. Народ, който не проявяваше милост към врага, но и сам никога не молеше за помощ... Авитохол се подразни от думите на брат си. Той знаеше, че именно твърдостта бе довела народа му до гибел. Хуните бяха избили българите до последния човек, защото се страхуваха. Да! Едва сега Авитохол го осъзна. Народите се страхуваха от българите. Когато влизаха в битка срещу тях, те знаеха, че ако бъдат победени, българите ще ги изтребят, затова се биеха с отчаянието на звяр, притиснат в ъгъла. Това даваше сила на воините на вражеските ... |
Рейтинг: 9.48 / 94 гласа
