"След теб... остана любовта...!
Казват, че времето лекува...
Непълно и невярно е това!
Не времето лекува, не времето, а любовта.
Любовта лекува всички рани.
Безграничната любов, която прави прехода през времето и кара хората да продължат.
На времето му дайте да ликува, то се наслаждава на мига. Създава спомени, бележи ги, а после ги запраща към незнаен път.
Но любовта в сърцето ми остава и броди тя във вечността!
Любовта лекува моите рани, не времето, а любовта!
На 14 февруари се събудих от нещо, което се бе забило в бузата ми. Пипнах с ръка. Намерих малка кутийка, на която пишеше: "МАЛКИТЕ неща правят голямата ЛЮБОВ". Погледнах към неговата страна в леглото. Милен го нямаше. Беше ми я оставил на възглавницата до главата. Отворих я. Бонбон, поръсен с малки червени сърчица. Зарадвах се.
Намерих го в хола да чете книга и да пие кафе на дивана. Беше станал рано.
– Честит празник, любов моя! Благодаря ти за изненадата.
Седнах до него и го целунах.
– И аз имам нещо за теб.
Извадих огромната картичка, която му бях приготвила и скрила зад завесите, защото размерите ѝ бяха такива, че нямаше къде другаде да я сложа, и му я поднесох. Отвори я и прочете: "ОБИЧАМ ТЕ, БЕБЧЕ!"
– И аз те обичам!"
Из книгата