"Свободата на избор съществува в демократичните общества, макар и твърде много зависима от управляващите, и ще се променя към добро в следващите години на развитие на света. И нека не се вайкаме, няма абсолютна свобода. Свободата е дълг, свободата е нашето действие, нашият успех, нашият избор." Йордан Вълчев ... |
|
|
"Престоите в концлагера Куциян и в затворите - с цялата си атмосфера на унижение, трудности, издевателства и изкушения - бяха наложили отпечатък върху биографията и творческия път на Йордан Вълчев, върху поведението, манталитета и начина му на мислене. Но преживяното там не накърни оптимистичния му и ведър възглед за живота, чувството му за толерантност и опрощаваща мъдрост." акад. Иван Радев ... |
|
|
Съставителство и редакция: Иван Радев. ... Предлаганото скромно томче, макар и с известно закъснение, излиза по повод 90 години от рождението на писателя Йордан Вълчев. След смъртта си Йордан Вълчев остави богат архив, в който значително място заемат непубликуваните му ръкописи. Сред тях е и внушителна поредица от започнати и завършени разкази, повести, очерци, пътеписи, свитъци от рода на Стари бракувани разкази. 1949 - 1954 и други. В книгата е дадена публичност на четири повествования, обединени под знака на метафората добруджански елегии. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в шест тома". ... Идеята за роман на историческа тема, обсебила Йордан Вълчев спонтанно и в резултат на заредена с напрежение атмосфера, се вписва органично, но по доста необичаен начин сред повествованията, посветени на българското минало. И едното, и другото намират своето потвърждение в два знаменителни факта. Първият се състои в съвпадението - замисълът за "Стъпала към небе" възниква през 1952 г., точно когато Димитър Талев отпечатва романа "Железният светилник". А годината, когато белетристът издава първия том "Напред знамената", е ... |
|
|
Човекът, който е построил чешма за всички, сваля времето от безкрайността до своя живот и ограничава пространството до местоположението на своето творение. Говорим прочее за висшата форма на инстинктите за самосъхранение и продължение на рода: за стремежа на човека да се идентифицира в околната обстановка, да се идентифицира във времето и пространството. И понеже времето не спира, а пространството е необозримо, разбираме, че инстинктите на човека - биологични и истерични, указват всъщност стремеж да слееш времето и пространството в себе си, себе си да направиш измерение на времето и на пространството. Моментът, в който ... |
|
|
"Било е време - и в живота, и в литературата - писмата да се възприемат като форма на съществуване. Днес те са част от ненужния и изхвърлен реквизит на миналото. Неслучайно обаче продължава да е жива думата анахронизъм - това ще рече, че тя има какво да изразява и човекът изпитва определена нужда от него. Така е с писмовното наследство. Сигурно в някоя литература има такава книга. В нашата няма - или поне не в този вид и обхват във времето и текстовете. Но не това е причината да се заема с нея. Или - не основната и единствената." Иван Радев ... |
|
|
Из архивите на автора. ... Оставеният след смъртта на писателя архив продължава да съдържа непубликувани ръкописи, внушителен корпус от кореспонденция, планове за книги, пътеписи, чернови варианти на статии и творчески замисли. Предлаганата книга е един необичаен факт от неговите усилия и занимания, особено актуален, разкриващ своята същност на "урок по документалистика и морал" както спрямо довчерашното, така и спрямо днешното време. Всичко, което намира мястото си в двете обемисти папки от архива на Йордан Вълчев, е поднесено изцяло и в своята автентична форма - без намеси с днешна дата, без преакцентуване ... |
|
|
"Въодушевителното виждане на живота и вярата в добрите сили на човека и на света е характеристика, която все повече ще прави българския разказ световно достояние." Йордан Вълчев ... |
Рейтинг: 8.80 / 5 гласа
