Европейски лобисти: НПО срещу индустрията

Книгата разказва за работата на европейските лобисти и акцентира върху проблематични въпроси в политиката на Европейския съюз.

Авторът Даниел Геген е един от пионерите в евролобизма и за него книгата има една основна мисия - да разкрие какво не работи добре в системата на Европейския съюз, как лобистите могат да помогнат и откъде идват тромавостта при вземането на решения и неразбирателството между различните институции. "В Брюксел е добре известно, че когато се опитват да опростят нещата, всичко накрая става по-сложно. Пример като от учебник за това е Договорът от Ли­сабон, който със сигурност донесе повече сложност. Но също така внесе и непрозрачност, насочвайки Европейския съюз към бюрократичен свят, където законите се решават на неясни конклави. Виждаме, че трите институции (Европейската комисия, Съветът на министрите и Европейският парламент) постоянно се борят помежду си, за да запазят съответните си правомощия. В тази игра Комисията властва, но това е само илюзия. С 27 държави членки и още толкова комисари, ЕС се обрича на парализа", пише Геген.

Книгата е също така поглед към бъдещето и предизвикателствата пред лобистите, които ще трябва да се отдалечат от политическата коректност, за да заемат ясна и силна позиция. Трудът на Даниел Геген е и истинско практическо ръководство за професията - как да станете ефективен лобист, като се учите от грешките и черпите вдъхновение от добрите примери. За българските читатели е важно да осъзнаят, че представителите на индустрията и неправителствените организации - големи и малки, имат своята важност и роля на европейско ниво. Сред основните проблеми на управлението на Европейския съюз, които Даниел Геген разкрива и които анализира, са управлението чрез триалози, комитологията, делегирането на актовете, таксономията, влиянието на неправителствените организации и не/компетентността на служителите в системата.

Книгата е написана като вик на тревога за по-демократичен Европейски съюз, по-силно фокусиран върху целите си и по-малко нормативен. И като призив към лобистите да преоткрият професията си за постигане на повече ефективност, повече доверие и повече признание.

"Чувствам необходимост да просветля обществеността за начина, по който Европейският съюз функционира или по-скоро не функционира. За повечето читатели това може да се окаже голям шок: как може някой да си представи, че законодателят вече не приема закони и че делегира своята законодателна власт на неясни кръгове, наречени "триалози"? Днес да си лобист се смята за лошо нещо. Защитник на бизнеса, на мултинационалните компании, на капитализма... и като допълнение - на пестицидите, интензивното земеделие и нездравословната храна. Това е положението!"
Даниел Геген

Даниел Геген е най-дълго служилият лобист в ЕС. Той е бивш ръководител на Европейското захарно лоби, а след това и на Европейските фермерски съюзи. Сега, като консултант (старши съветник в EPPA), той е наясно с проблемите, които правят новините. Дългогодишен професор в Съединените щати, по-специално в Джорджтаун и Харвард. Сега в Колежа на Европа. Мултиавтор, редактор, блогър, Даниел Геген остава убеден проевропеец, но яростно критикуващ една непрозрачна и бюрократична система.

"Това, което е необходимо за подобряване на управлението на ЕС, в крайна сметка е съвсем просто. В процеса на приемане на законодателство (т.е. съвместно вземане на решение), делегираните актове и актовете за изпълнение, просто трябва да се върнем към системата отпреди Договора от Лисабон - въпреки че това също ще изисква единодушно съгласие от 27^-те държави. Европейският съвет може да изглежда недосегаем, но неговата роля трябва да бъде по-добре дефинирана и ограничена. Трябва да има съществена реформа на агенциите на ЕС, както и значително намаляване на колегията на комисарите и административните служби, които станаха твърде раздути.

Забраната на управление на силози трябва да бъде приоритет. Комисията вече не е леката бюрокрация, която беше преди; с 35 000 цивилни служители сега е твърде тромава, както и Европейски­ят парламент с неговия персонал от 8000 души. Изготвянето на административен кодекс, вдъхновен от национални примери, би представлявало голям напредък, така че да се избегне видът процедурно тълкуване, което Комисията толкова обича. Последната част от този обновен механизъм ще бъде задължителна регулаторна система за лобиране и представителство на интереси.

Накратко - нищо революционно и нищо в сферата на невъзможното. Но съм готов да се обзаложа, че нищо от това няма да се случи. Първо, защото необходимото единодушие генерира парализа и минималистичен консенсус. Както се казва, би било като пуйки да гласуват за Коледа. Можем да си представим, че всяка институция ще се бори за собствените си интереси, всяка държава членка за свой комисар, всеки национален лидер за доминиращ Европейски съвет. Следователно можем да изключим всякаква коренна реформа - или дори основно опростяване на процедурите - в резултат на настоящата Конференция за бъдещето на Европа.

Сред актуалните политики на ЕС приоритет е Зелената сделка с нейната цел за нетна въглеродна неутралност в рамките на Съюза до 2050 г. Комисията си възложи мисия, подобна по мащаб на тази, поета от Жак Делор с единния пазар. И двете включват дългосрочен проект, изискващ впечатляващ законодателен ансамбъл за прилагането му: 250 директиви за единния пазар; 30 до 50 закона, придружени от стотици делегирани и изпълнителни актове за Зелената сделка.

Но тук приликите свършват. В действителност двете програми нямат много общо. Логиката на единния пазар по своята същност беше проста: той разчиташе на хармонизацията като начин за гарантиране на свободното движение на стоки, услуги, работници и капитали на голям пазар без граници. Всичко беше за създаване на масов ефект за повишаване на вътрешната и външната конкурентоспособност. Нямаше обществен ъгъл на единния пазар. Зелената сделка е по-сложна. Базирана на радикална трансформация на производствения модел на Европа, тя цели да повлияе на доходите и начина на живот на хората. Казано накратко, Зелената сделка се основава на три стълба.

Първият е нетна въглеродна неутралност в рамките на ЕС до 2050 година, която трябва да бъде постигната например чрез постепенно премахване на автомобилите с двигатели с вътрешно горене до 2035 година. Вторият стълб е гигантски фискален пакет, насочен към повишаване на въглеродните данъци от промишлеността и потребителите, след което преразпределяне на приходите чрез социален фонд за климата. Третият стълб се състои в налагането на данък върху въглеродните емисии на външната граница на ЕС, за да се попречи на вносните продукти - по-специално суровини и промишлени стоки - да извлекат каквото и да е конкурентно предимство от екологичните разпоредби в тяхната страна на произход, които може да са по-малко строги в сравнение с тези, приложими в ЕС. И като бонус нека отбележим, че всяко решение, засягащо данъчното облагане, изисква едино­душие от 27^-те държави."
Из книгата