Време да убиваме

Един самотен герой, изненадан и безразличен, се оставя на течението на любовта, убийствата, магьосничествата и призрака на проказата, по време на имперските намерения на италианските войски в Африка през 30-те години на XX век.

Време да убиваме е особен роман в панорамата на съвременния италиански наратив. Той улавя до тънкост моралния и ментален климат, отразява политическата и социална епоха. Това сквернословно, дилетантско, иронично и горчиво представяне на Африка и войнишкия живот е разказ за един самотен мъж без достойнства, за едно приключение, възприето като игра на равновесията между приказното и баналното, която изиграва в поредица от потискащи и драматични събития.

Романът е филмиран през 1989 година от Джулиано Монталдо (в главната роля - Никълъс Кейдж).

Енио Флаяно (Пескара, 1910 - Рим, 1972) е сценарист, журналист, хуморист, кинокритик, драматург. След дълги години, посветени на киното, в сътрудничество с Федерико Фелини, за когото участва в написването на някои от най-премираните му филми (Улицата, Сладък живот, Осем и половина и други), както и с други именити режисьори от епохата (Луйджи Дзампа, Марио Солдати, Алберто Латуада, Роберто Роселини, Дино Ризи, Микеланджело Антониони, Дамяно Дамяни и други), публикува няколко романа, разкази и театрални постановки: Време да убиваме (награда Стрега, 1947), Дневник на нощта (1956), Една и една нощ (1959), Игра и клане (1970), Един марсианец в Рим (1971), Бели сенки (1972), Самотата на сатира (1973), Автобиография на Пруското синьо (1974), Мелампус (1974), Дневник на грешките (1976).