Седемнайсет мига от пролетта

“17 мига от пролетта” е романът, по който режисьорката Татяна Лиознова снима знаменития сериал с Вячеслав Тихонов.

Сегашното издание на книгата се появява 30 години след първия й тираж на български. Като добавка то включва и подборка от най-популярните и сполучливи анекдоти за Щирлиц и за прословутата му агентурна дейност в бърлогата на хитлерофашизма.

“Труд” я отпечатва заради възможността от позициите на новото време легендарният текст да бъде прочетен по нов начин.

За първи път руската литература показва германец с човешко лице, а да се разбият клишетата в това отношение никак не е лесно. При това Семьонов не се ограничава само с редовия гестаповец Хелмут, който спасява радистката Кет и нейното дете, а представя като добродушни симпатяги шефа на Гестапо Мюлер и един от най-верните хора на Хитлер - Мартин Борман.

Вероятно не е случайно, че авторът гради образите им с такава топлота, защото още по онова време в ръководните звена на КГБ се говори, че Мюлер всъщност е работил за СССР, а и Борман в края на войната се е изхитрил да се превербува.

Тази версия е документално подплатена и от мемоарите на Шеленберг, друг централен герой от романа на Семьонов, пресъздаден на екрана от Олег Табаков.

Против тезата за “поръчковия” Щирлиц говори и фактът, че главният герой на “17 мига” Максим Максимович Исаев се появява за първи път в друго произведение на Семьонов – романа “Парола не е нужна”.

После преминава в “Майор Вихър”, а след “миговете” продължава да живее и в “Бомба за председателя”.