Протест срещу квазиреволюционната геронтомодерната менструална ендекарска поезия.
Супервулгарна натурална “поезия”. Силно непрепоръчително за лица под 18 г.
"Дядо белобради
ряпа взе да вади,
дърпа и напъва
бабата опъва
Бабата нещастна
внучката си прасна
Внучката мръсница
кучето прецица
Кучето е болно
и на котка е доволно.
Котката е бясна -
мишката е тясна.
"Батю: Как нае*ах самотата
- Кой драска по вратата ?
Мразим котки!
- Пусни ме, аз съм самотата!
Видех, че свети и помислих -
чакаш мен...
- Изчезвай! Никого не чакам!
А тъкмо бех приготвил за вечеря
картинка с плаж... и аз лежа
събирайки със устни песъка
от голия корем на некаква,
която бе русалка...
Ех!
- Пусни ме... Няма да досаждам!
- Добре де, влизай!
И по-тихо!
Без друго се говори че мърсувам!
- Ще легна под леглото като куче...
- Прави каквото щеш! Заспивам!
Но не заспах!
И нещо странно днес пълзеше
и сълзеше от стените...
Наверно го донесе тя –
натрапчивият влажен студ
от мъжка тоалетна на открито
Не се издържа повече...
- Ела!
А тя отдавна бе готова
и ледените и крака
сковаха всичкия ми ум.
- Ше те побъркам! – и шептях
И преобръщах се отчаян.
- Ше те разкъсам! – и хриптях.
И късах, късах олигавен.
И плаках, но не се разбра,
и храчих, но не се усети.
И после...
Нищо после.
Да не би от самотата"