"Историята осъжда повечето завоеватели на жалка и преждевременна смърт. Александър Велики умира на 33 години при мистериозни обстоятелства във Вавилон, докато неговите последователи избиват семейството му и си разделят земите му. Юлий Цезар пада под ударите на аристократи от собствения си кръг и бивши съюзници в залата на Римския сенат. След като е принуден да преживее унищожението и отмяната на всички свои завоевания, самотният и озлобен Наполеон умира в уединение като затворник на един от най-отдалечените и недостъпни острови на планетата. Близо седемдесетгодишният Чингис хан обаче издъхнал в леглото си в своя стан, заобиколен от любящо семейство, верни приятели и предани войници, готови да рискуват живота си по негова заповед. Той умрял през лятото на 1227 г., по време на кампания срещу тангутите по горното течение на Жълтата река - или, по думите на монголите, за които е отвратително самото споменаване на смърт или болест, тогава "се възкачил на небето".
Тайната, която обгръща причината за смъртта му години след нея, дала повод за спекулации и по-късно послужила за вдъхновение на легенди, които, покрити с патината на времето, често придобиват вида на исторически факт. Плано ди Карпини, първият европейски посланик при монголите, пише, че Чингис хан загинал, поразен от мълния. Марко Поло, който пътувал надлъж и нашир в Империята на монголите по време на управлението на Кубилай хан, внук на Чингис хан, съобщава, че Чингис хан умрял от получена рана от стрела в коляното. Някои твърдели, че са го отровили незнайни врагове. В друга версия се казва, че бил убит от магията на тунгутския цар, срещу когото воювал.
Според една от историите, които разпространяват неговите хулители, пленената тангутска царица поставила във вагината си приспособление, което при сексуалния акт на Чингис хан с нея откъснало половите му органи и той умрял в ужасни мъки. В разрез с множеството версии за гибелта му, неговата смърт в номадския гер (юрта), подобен на този, в който се родил някога, показва до каква степен е успял да съхрани традиционния начин на живот на своя народ; и колкото и да е парадоксално, в процеса на неговото запазване, преобразил човешкото общество. Войниците на Чингис хан съпроводили тялото на загиналия си вожд до неговата родина в Монголия, за да бъде тайно погребан.
След смъртта му неговите последователи го заровили в пръстта на родната му земя анонимно, без мавзолей, храм, пирамида или дори малък надгробен камък, за да отбележат мястото, където почива. Според монголското вярване тялото на мъртвия трябва да бъде оставено в покой и не се нуждае от паметник, защото душата вече не е в него; тя продължава да живее в Знамето на духа. Погребан, Чингис хан изчезва мълчаливо обратно в необятните простори на Монголия, откъдето е дошъл. Крайното място остава неизвестно, но при липсата на надеждна информация хората съчинявали своя собствена история, разкрасена с множество драматични щрихи. Един от често пресъздаваните разкази гласи, че войниците от неговия погребален кортеж убили всеки човек и животно, които срещнали по време на четирийсетдневното си пътуване, и че след тайното погребение осемстотин конници утъпкали мястото неколкократно, за да заличат гроба. След това, според същите фантастични предания, конниците на свой ред също били убити от друг отряд войници, за да не могат да съобщят къде е разположено мястото, а накрая тези войници също били убити от други.
След тайното погребение в неговата родина войниците отцепили целия район от стотици квадратни километри. Там не можел да влиза никой освен семейството на Чингис хан и отряд специално обучени воини, поставени там, за да убиват всеки натрапник. В продължение на близо осемстотин години тази област дълбоко в сърцето на Азия, наречена Их Хориг или Великото табу, останала недостъпна. Всички тайни на империята на Чингис хан като че ли са заключени в неговата загадъчна родина. Дълго след като Монголската империя се разпаднала и в части от Монголия нахлули чужди войски, монголите не допускали никой да престъпи свещените предели на техния прародител. Въпреки че монголците в крайна сметка приели будизма, наследниците на Чингис хан отказвали да позволят на свещениците да построят храм, манастир или мемориал, който да отбележи мястото на неговото погребение."
Из книгата