Държавността в България не е в съответствие с международното право

"Този труд е предназначен да изясни, защо държавността в България не съответства на принципите и нормите на съвременното международно право и конкретно, кои значими международни актове се нарушават. Уточнява се също така и това, с какво държавността не е в съответства и с норми на ратифицирани международни договори от България, както и с кои разпоредби на другите общовалидни международни актове не съответства. В труда ще се изясни също така, как се е осъществявала държавността в България по времето на Първата, Втората и Третата българска държава.

Въпросите за това, каква трябва да бъде държавата и държавността са вълнували винаги човечеството. В различните времена се оказва, че в голяма част от тях се бленува за приказни царства и държави, но държавността винаги е изразявала интересите на богатите и управляващите. В древността в многобройните си трудове т.нар. Платонов корпус (Corpus Platonicum), древногръцкият философ Платон (род. около 427 г. преди Христа) детайлно разглежда и въпроси, свързани с държавата. Основни политически произведения на Платон са неговите трактати Държава, Закони и Политики.

Според Платон съществуват два свята: светът на идеите и светът на вещите. Философът трябва да изучава идеите, а не самите вещи. Това той отнася и към държавата, като Платон описва кръговрата на държавните реформи, като несъвършени. Политическият идеал на Платон това е стабилността на държавата. За да се постигне това е необходимо да има стабилност в обществото, като всеки изпълнява своята работа, което е справедливо. Платон в своето творчество, включително и в своето политико-правно учение за държавата (неговия политически идеал е стабилната държава) не изневерява на кастата към която принадлежи, тоест на своя аристократичен произход, като отдава предпочитание накрая, описвайки утопията на държавно устройство като аристократична република или аристократична монархия.

През целия период от съществуването на държавите, особено след разделянето на тяхното общество на бедни и богати, държавността е била изграждана изцяло в полза на богатите, като това твърдение периодично е било нарушавано в трудовете на независими автори.

Така напр., през 1516 г. Томас Мор (английски юрист, писател и политик) публикува поредната си книга Утопия, в която описва въображаема островна държава със съвременна социална, правна и политическа система. На остров Утопия няма частна собственост, а земята и всички средства за производство, принадлежат на държавата. Основните идеи на Томас Мор са критиките на европейските държави, които служат като средство за постигане на користни цели на богатите и описание на идеалната държава. Като цяло книгата на Т. Мор звучи като приказка за вълшебна държава, за това, какво би донесло щастие на обикновените хора, особено по отношение на времето, когато е писана. Сега това е малко вероятно скоро да се случи, но въпрос на бъдеще е, когато ще бъдат налице необходимите условия и съзнание на хората и това да стане факт.

През Средновековието (напр. в трудовете та Х. Гроций, Е. Вател и други) са правени опити да се определят правата и задълженията на държавата, като изразяващи частично държавността.

За историческото развитие на държавността от създаването на Първата българска държава ще бъде посветена цяла глава, но почти никой (с изключение на въстанието на Ивайло, богомилите и други) не е протестирал срещу съществуващата държавност.

Едва през втората половина на XIX век в заветите (писмата и документите на Васил Левски) за Свята и чиста република, която идеал за държавност на Апостола на свободата Левски отбелязва "сегашната деспотско тиранска държава ще заменим с демократска република... ще имаме едно знаме, на което ще пише Свята чиста република... аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля народната работа стои над всичко... ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си... дела трябва, а не думи... работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско... от зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи ... времето е в нас и ние сме в него..."."
Из книгата

Проф. д.ю.н. Орлин Борисов е преподавател повече от 35 години в Юридическия факултет на СУ Св. Климент Охридски (но също така е преподавал известно време като гост-преподавател и съгласно договор в Ирландия, Кипър и др.), в които е изнасял лекции по: Международно публично право, Право на ЕС, Международноправна защита правата на човека, Дипломатическо и консулско право, Международно право и други дисциплини. Многократно е бил на специализация в Ирландия, Белгия, Германия, Холандия и други.

Проф. Орлин Борисов е автор на редица публикации.

Монографии:

• Международни договори, сключвани от ЕС
• Съвременни проблеми на теорията и практиката на международния договор
• Правителствени и неправителствени международни организации
• Международноправен режим на Черно море
• Трансграничния тероризъм в глобалния свят

Учебници:

• Международни публично право
• Право на ЕС
• Международно договорно право
• Международноправна защита правата на човека
• Международно морско публично право
• Дипломатическо и консулско право

Общо над 20 монографии, учебници и сборници самостоятелно и 5 колективни труда. Публикувани са над 100 статии, научни доклади и други.