"За да чуя Дао, трябва да съм в Дао. Ако съм в Дао - съм несътворен. Дао е като мед в устата ми.
Не мога да пипна Дао, но Дао умее да ме докосва. Само към Дао се стремя. Дао успя да ме привлече.
Когато жадувам за Дао, Дао оживява в мене. Дао е живо, а аз само си въобразявам, че живея. Дао е в мене, а аз все повече се приближавам към себе си. Ако имам Дао, всичко имам, но как става това не знам. Дао умее да ми дава Себе Си, а аз не успявам да Му дам себе си, но Дао ще ме научи. Когато се доверявам на Дао, все едно е каква трудност срещам.
Не знам кога Дао е вътре в мен, но ако Дао се издаде, тогава Го узнавам. Дао ми даде да пия от Покоя, това е чудно питие! Ако можех да увличам, бих увлякъл целия свят в Дао, но това е само в Негова власт. От Дао избликва Неизговоримост. Едно жадувам само: Дао да е увлечено по мене! Трудно се постига Дао - трябва да си се отказал от света. Преди да искам Покоя, желая Дао. Ако не си в Дао, познанието ти е напразно. Човекът на Дао е потайно, отречено Същество.
Ако не отидеш Отвъд, не можеш да познаеш Дао. Тайната на живота е: да вселиш Дао във всичко. Ако се вкореним в Дао, ще изкореним греха и злото. Когато надраснеш нещата - Дао ти става Вечен Приятел. Няма добър съвет за този, който се е отказал от Дао. Който честно и усърдно търси Дао, вече е призован. Когато си в Дао, съмнението е невъзможно. Любовта към Дао превъзхожда и най-правилната постъпка. Дао е Свещено, а това е нещо повече от култура. Дао е това, което ни прави предани към Него. Човекът на Дао търси Пустотата и отстранява Празнотата. Дао е неуловимо, защото не се изяснява. Дао решава дали да Го възприемеш и да Го усетиш. В своите разумни усилия виж Дао."
Елеазар Хараш
