Древнословия

"Старците са Тайнства и преди сътворението, и преди Духа. Старците са съществували, преди да е бил Пътят. В Древността Старецът е бил дълбоко почитан, защото всички знаели, че Старецът е Същество, Което всякога увеличава Своята Безкрайност. Когато този Подход към Безкрая и Меравот - Древния - бил изгубен, явили се другите. Те започнали да увеличават светостта си, но това било проваление от Древния Замисъл на Меравот.

Древните Старци са имали Мъдрост от Мистерията и Безкрая, а не знания от света на провалението и ограничението. Да се слееш със светостта и да се слееш с Безкрая, са различни Откровения. Светостта те извисява, но тя е без Дълбини. И ние още от Древността знаем това.

Думата Старец - Меритор - е означавала: Сроден с Древността, Сроден с Безкрая. Меритор - това е Постижение на самата Свобода: Свобода от святост и грях, Свобода от добро и зло. Истината винаги е била разрушител на неподготвените, непостоянните и неорганизираните. Истината е върховната опасност за всеки свят. Когато Истината се превърне в разрушител, няма кой да устои. Истината руши всичко ново и старо, което не е в съгласие с Древността. Древността е Мярка. Истината не се нуждае от доброта и религия, а от Същества Храмове.

В Истината няма човешко действие. Истината е Могъща в самата себе си. Истината всякога разрушава застоя, за да го преобрази. Истината е Безмълвният Език на Древния. Когато Истината действа, тя не се нуждае от съветници. Истината е Велик Израз на Древността, на Древната Сила. Колко светове и същества ще бъдат разрушени, докато Истината се роди в себе си! Светът винаги ще се страхува от Силата на Истината. Древните Слова са Светилища. Не злото е голямата опасност за нечистия човек, а Самият Бог. Ако заживеем в Бога, тогава дяволът ще стане нереален, но ние все още живеем в ума си, в себе си. Ние сме Безкрайни в Дълбините си, а не в себе си."
Елеазар Хараш