Кенилуърт

В своя класически шедьовър "Кенилуърт" Уолтър Скот, един от майсторите на историческия роман, ни представя дворцови интриги и борби за влияние по време на най-славния период от управлението на Тюдорите, владичеството на кралица Елизабет Първа. Романът носи името на прочутия замък, подарен от кралица Елизабет на нейния любимец граф Лестър. Опиянен от възможността да стане крал, Лестър е готов да пожертва истинското в името на фалшивото, с обичайните за такива решения съкрушителни последици.

Очарователен и изтънчен, граф Лестър е един от най-видните и тачени придворни на Елизабет. Единствената сянка върху името му хвърля враждата между него и лорд Съсекс, продиктувана от съперничеството им за благоволението на кралицата. Двамата са най-силните мъже в една държава, управлявана от жена. Самата Елизабет демонстрира неприкрита привързаност към Лестър и той като че ли е единственият, който би могъл да стане неин съпруг. Но за това има една съществена пречка. Лестър е вече женен за красавицата Ейми Робсарт, дъщеря на благороден рицар от Девъншър. Той все още пази брака си в тайна, изчаквайки удобен момент, за да съобщи новината на целия двор. Ричард Варни, дясната ръка на графа, който вижда в неговото издигане възможност за собствено облагодетелстване, започва да убеждава Лестър, че има реални шансове да стане крал. Междувременно храбрият благородник Едмънд Тресилиън, бивш годеник на Ейми, се опитва да я открие и да я върне у дома. Около невинната Ейми, влюбена безрезервно в своя съпруг, се заплита паяжина от интриги и лъжи, борби за власт и суеверия. А кулминацията на тази драматична история ще настъпи по време на пищните празненства в замъка Кенилуърт. Именно тук Лестър ще посрещне своята кралица.

Уолтър Скот използва достоверно историческите факти, за да представи една вълнуваща история, съизмерима с Шекспирова трагедия, с неочаквани обрати и ярки герои, въвлечени в една безкомпромисна борба. "Кенилуърт" излиза през 1821 г. и моментално жъне успех сред читатели и критици. Отзвукът е голям в цяла Европа. Повлиян от романа, Виктор Юго пише пиесата в пет действия "Ейми Робсарт", поставена в Париж през 1828 г.

Макар да не е централен, образът на Елизабет оставя своя отпечатък в съзнанието на читателите и е сред най-големите постижения на Скот в "Кенилуърт". Той описва съвсем реалистично терзанията и чувствата на една силна жена, която съзнава своята роля на предводител и пазител на Англия, а паралелно с това има своите типично женски слабости. Но пък е достойна наследница на Тюдорите, а гневните й изблици категорично доказват, че е наследила буйната кръв на своя баща Хенри VIII.

Сър Уолтър Скот е сред най-четените англоезични автори. Твърди се, че романтичният образ на Шотландия, който съществува в публичното въображение, се дължи до голяма степен на романите му - истински бестселъри не само на своето време. Роден е на 15 август 1771 г., в семейство на единбургски адвокат. Поради крехкото си здраве той прекарва голяма част от детството си във фермата на дядо му, където се заражда интересът му към местните народни предания и легенди. Тази любов към фолклора го съпътства през целия му живот. Макар че завършва право и става адвокат, Скот се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландския фолклор. Освен това пише редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния печат. Сюжетите на повечето от поемите му са почерпани от Средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.

През 1814 г., когато е утвърден и признат поет, Уолтър Скот издава "Уейвърли" - първият от поредицата исторически романи. Успехът е огромен, а популярността на романа достига такива висоти, че на него е кръстена железопътна гара. На не по-малка популярност се радват още "Роб Рой", "Айвънхоу", "Абатът", "Единбургската тъмница" и много други. Уолтър Скот е един от най-успешните автори за всички времена и е вторият най-цитиран писател в Оксфордския английски речник след Уилям Шекспир. Креативността, остроумието и разбирането за човешката природа, което Скот демонстрира в неговите творби, повлияват на класици като Пушкин, Достоевски, Балзак, Дюма, Виктор Юго. Силата на това въздействие се крие в различния тип литература, създадена от него: нов вид исторически роман, построен върху задълбочени проучвания и достоверно представяне на отминалата епоха.