"Рим, краят на 41 г.
Императорският гладиатор примигна, за да махне потта от очите си, и загледа как служителите влачат осеялите арената трупове.
От мястото си в сенките на прохода Гай Невий Капитон имаше панорамен изглед към резултата от инсценираната битка. В средата на амфитеатъра Статилий Таурус се издигаше груба реконструкция на келтско село, пълно с мъртви тела. Капитон погледна нагоре към галериите. Новият император на подиума беше заобиколен от свитата си освободени роби, които се надпреварваха да привлекат вниманието му, а сенаторите и имперските върховни жреци с техните отличителни тоги седяха отстрани. Множеството над подиума се тъпчеше на каменните седалки на горните галерии. Тълпата изрева и Капитон потръпна. Погледна как двама служители сръчкаха с нагорещено желязо един свлякъл се на земята варварин. Човекът рязко подскочи. Тълпата задюдюка на опита му да се престори на мъртъв, а единият от служителите даде знак на слуга с тежък чук. Другият разпръскваше нов бял пясък върху кървавите петна. После двамата се върнаха в прохода и седнаха да си почиват на сянка на няколко крачки от Капитон.
– Ама че гадост – изстена единият от служителите и вдигна омазаните си в кръв ръце. – Ще ми трябва цяла вечност да махна тази мръсотия от себе си.
– Гладиатори – промърмори другият. – Себични копелета.
Капитон ги изгледа намръщено. Слугата се извиси над падналия гал, усмихна се подигравателно и стовари тежкия чук върху черепа на варварина. Капитон чу хрущенето на строшената кост и направи кисела физиономия. Като най-високопоставен гладиатор в императорския лудус в Капуа, той се гордееше много с работата си. Но това зрелище беше оставило горчив привкус в устата му. Беше гледал от прохода как облечените като легионери гладиатори изклаха противниците си – сбирщина осъдени нещастници и роби, въоръжени със затъпени сечива. Изобщо не се беше стигнало до демонстрация на умения. Капитон смяташе това за оскърбление към професията му.
Един слуга извлече последния труп, като го теглеше с метална кука.
– Касапница – промърмори под нос Капитон. – Просто касапница.
– Какво каза? – остро попита единият от служителите.
– Нищо – отвърна Капитон.
Служителят понечи да каже още нещо, когато едиторът извика името на Капитон със звучен глас, който долетя и до разположените най-високо галерии. Тълпата изрева. Служителят посочи с палец към покрития с кръв пясък.
– Твой ред е – изръмжа той. – И не забравяй. Това е ключовото представление. Двайсет хиляди души са дошли да го гледат. Императорът е тук и разчита да дадеш на Бритомарис здрав пердах. Не го разочаровай.
Капитон кимна предпазливо. Неговата битка беше основното събитие в първото голямо зрелище, давано на народа от император Клавдий. Следобедът беше видял пресъздаване на решаваща битка с участието на стотици мъже и както се очакваше, гладиаторите триумфираха над зле екипираната варварска орда. Сега гордостта на императорските гладиатори щеше да се изправи срещу варварин, играещ ролята на първенец на келтско племе. Но противникът му не беше кой да е стар варварин. За изненада на вещите зрители, Бритомарис вече беше спечелил пет победи на арената. Необучените да въртят подобаващо меча варвари обикновено биваха сполетявани от страшна гибел при първото си излизане и поредицата победи на Бритомарис беше изнервила ветераните от императорската школа. Капитон пропъди тези мисли и си каза, че противниците, срещу които Бритомарис се е изправял в предишните си битки, не могат да се сравняват по бойни умения с него. Капитон беше легенда на арената. Носител на смърт и на слава. Той разкърши врат и се закани да даде добър урок на Бритомарис. Самоувереността му се подсилваше допълнително от факта, че беше с пълна екипировка, включваща наколенници, налакътници и метален нагръдник, както и дълго червено наметало. Бронята трябваше да му гарантира победата. В присъствието на императора самата идея римлянин – дори гладиатор, облечен като такъв – да изгуби от варварин беше направо непоносима. Но доспехите имаха и своите недостатъци. С богато украсения шлем на главата пълното снаряжение караше Капитон да плувне в пот.
Служителят му подаде късия меч и правоъгълния легионерски щит. Капитон стисна меча в дясната си ръка и пое щита с лявата. Съсредоточи се върху тъмния изход на прохода от отсрещната страна на арената и видя как един мъж излиза бавно от сенките и поглежда наляво и надясно, сякаш смаян от обстановката.
Просто варварин, спечелил случайно пет победи, каза си Капитон. Въоръжен със затъпено оръжие. Гладиаторът се зарече да постави Бритомарис на мястото му.
Капитон излезе на арената и тръгна към центъра, където стоеше арбитърът и потупваше с пръчката си по десния си крак. Слънцето грееше свирепо и нагорещяваше пясъка под босите му крака. Той погледна към тълпата на галериите. Някои утоляваха жаждата си от малки кани с вино, други си вееха. Голяма група легионери беше заела края на една от галериите и беше в доста приповдигнато настроение. "Има и жени", помисли си Капитон и се усмихна похотливо. Изпита гордост, че толкова много хора са дошли да видят него, великия Капитон.
Металният привкус на кръв изпълваше въздуха и Капитон усети с пълна сила жегата, която се надигаше от земята. Горе, над най-високата галерия, десетки работници бяха опънали огромни сенници, за да осигурят сянка на множеството. Слънцето обаче се беше преместило и беше направило усилията им напразни. Освободените роби на горните арени бяха на сянка, докато на сановниците долу им се налагаше да търпят жегата.
Изсвириха тръби. Капитон стисна дръжката на меча. Всички зрители проточиха вратове към отсрещния проход. Гладиаторът изключи от съзнанието си шума на арената и се съсредоточи върху варварина, който вървеше тежко към него.
Капитон скри усмивката си. Бритомарис изглеждаше прекалено едър, за да му бъде от полза. Краката му бяха дебели като дънери при бедрата, а мускулите на ръцете и раменете му бяха покрити с тлъстина. Той се тътреше тромаво към средата на арената, сякаш всяка крачка изискваше огромно усилие. Капитон направо не можеше да повярва, че този човек е спечелил пет битки. Противникът му изглеждаше още по-зле от онова, което си беше представял. Варваринът беше с ярко оцветен панталон и вълнена туника без ръкави с колан на кръста. Не носеше никакви доспехи. Нямаше наколенници, налакътници и шлем. Беше въоръжен с покрит с кожа дървен щит с метален умбон1 в средата и с копие със затъпен връх.
Арбитърът им даде знак с пръчката си да спрат и двамата гладиатори застанаха на разстояние два меча един от друг.
– Добре, момчета – каза арбитърът. – Искам честна и почтена битка. Запомнете, това е бой до смърт, така че не си правете труда да просите милост от императора. Приемете участта си с чест. Разбрахте ли?
Капитон кимна. Бритомарис изобщо не реагира. "Сигурно изобщо не разбира латински", злорадо си помисли императорският гладиатор. Арбитърът погледна към едитора, който седеше на подиума недалеч от императора, и той кимна.
– Начало! – изрева арбитърът, махна с пръчката си и двубоят започна.
Варваринът моментално се хвърли към Капитон. Бързата му атака изненада гладиатора, но Капитон забеляза движението на лакътя му преди Бритомарис да се опита да го наръга с копието си и бързо пристъпи настрани, като отпусна дясното си рамо. Копието на варварина улучи въздуха. Бритомарис политна напред, понесен от инерцията, и тромавото му туловище мина покрай Капитон. Гладиаторът се извъртя към противника си и замахна към десния му прасец. Бритомарис нададе животински рев, когато острието разсече плътта му. Тълпата очакваше този ход и закрещя при вида на кръвта, която бликаше от раната върху белия пясък.
Капитон се опи от рева на множеството.
Варваринът залитна и метна копието си към гладиатора. Капитон очакваше това и приклекна. Копието прелетя над главата му и се заби в пясъка зад него. Вбесеният Бритомарис се втурна към Капитон, като ревеше от болка, ярост и страх. Капитон спокойно и рязко вдигна щита си – внимателно отигран ход, упражняван многократно на двора за тренировки на лудуса. Чу се внезапно тупване, когато железният ръб на щита посрещна брадичката на Бритомарис. Варваринът изпъшка. Тълпата завика още по-трескаво и през врявата гладиаторът можеше да различи отделни гласове. Мъже и жени крещяха името му. Долу, на пропитата с кръв арена, варваринът се олюля и отстъпи назад. От носа и устата му течеше кръв. Вратът му лъщеше от пот. Едва се държеше на крака.
– Довърши го! – извика някой от долните галерии.
– Никаква милост за кучия син!
– Прережи му гърлото! – извика някаква жена.
На Капитон не му пукаше, че зрелището се беше оказало кратко. Тълпата искаше кръв и той щеше да ѝ я осигури. Пристъпи към варварина с вдигнат щит и долепена плътно до тялото дясна ръка, в която държеше меча. Бритомарис вдигна юмруци, готов да окаже последе отпор. Капитон приближи с бързи крачки и замахна с меча отдолу нагоре, като се целеше точно над гръдния кош.
Но варваринът го изненада, като изрита долната част на щита му. Горният край се наклони напред и Бритомарис мигновено го сграбчи и стовари щита върху краката на гладиатора. Капитон изпъшка, когато металният ръб смаза пръстите на левия му крак. Варваринът изтръгна щита и го изрита в слабините. Капитон залитна назад, замаян от случилото се; мислеше си същото, което си бяха мислили и предишните петима гладиатори, изправили се срещу Бритомарис: "Как такава грамада може да се движи толкова бързо?".
Варваринът продължи с тежък удар, който попадна в рамото на Капитон и го разтресе до мозъка на костите. Гладиаторът падна на пясъка и Бритомарис мигновено се хвърли напред. Двамата се затъркаляха на земята, като си разменяха удари. Стоящият наблизо арбитър им викаше да се изправят, но беше безсилен и не можеше да се намеси. Капитон се опита да се освободи, но варваринът замахна с юмрук и го просна по очи на пясъка. Ударът замая гладиатора. Той остана да лежи зашеметен, като се питаше какво ли е станало с меча му. Последва силен удар в гърба и сякаш зъби се впиха в плътта му. Нещо топло и мокро потече надолу към краката му. Гладиаторът се претърколи и видя Бритомарис да се извисява над него, сграбчил меч. Меча на Капитон.
Капитон осъзна, че кръвта блика от гърба му и образува локва около него.
– Какво? – невярващо промълви той. – Но... как...?
В галериите беше настанала мъртвешка тишина. На Капитон му призля. Устата му изведнъж пресъхна. Пред очите му затанцуваха черни петна. Тълпата го умоляваше да се изправи и да се бие, но той не можеше да помръдне. Раната на гърба беше дълбока. Капитон усещаше как кръвта пълни дробовете му.
– Богове, умолявам ви – изпъшка той. – Спасете ме.
Погледна отчаяно към подиума. Императорът се взираше в него с хладно неодобрение. Капитон знаеше, че не може да очаква милост. Никой гладиатор не можеше да получи пощада, дори и най-високопоставеният. Репутацията му изискваше да посрещне без страх смъртта си.
Треперейки, Капитон се изправи на колене, обхвана с ръце мръсните крака на Бритомарис и наведе глава в очакване на екзекуцията. Взираше се безпомощно в окървавения пясък и се проклинаше, задето беше подценил противника си. Замоли се следващият, който се изправи срещу Бритомарис, да не допусне същата грешка.
Крайниците му се свиха в спазъм, когато мечът се заби дълбоко във врата му зад ключицата и достигна сърцето."
Из книгата
Рейтинг: 8.50 / 2 гласа
