Бялата гвардия

Северният вятър мете бреговете на Днепър, а Гражданската война в Украйна помита спокойствието на семейство Турбини. Младият лекар Алексей, току-що се е върнал от фронта с надеждата да започне нов живот, но изпитанията за него, сестра му Елена и брат му Николай тепърва предстоят. В дома им се събират царски офицери и интелигенти, а навън - край Града, войските на хетмана се готвят за сражение със силите на Петлюра. Умерени привърженици на монархията, мъжете от семейството слагат белите пагони...

"Всичко ще мине. Страданията, мъките, кръвта, гладът и морът. Мечът ще изчезне, но звездите, те ще останат, когато дори и помен от нашите тела и дела не ще остане на земята. Няма човек, който да не го знае. Но защо тогава не искаме да обърнем взора си към тях? Защо?"
Из книгата

Книгата Бялата гвардия може да бъде четена като автобиография на Михаил Булгаков. Семейството и приятелите на писателя служат за прототип на повечето герои, а къщата на Турбини, е много подобна на Булгаковата къща в Киев.

Михаил Булгаков е руски писател, драматург и театрален режисьор, автор на романи и разкази, множество фейлетони, пиеси и киносценарии. Световна слава придобива с романа Майстора и Маргарита. Писателят е един от най-четените и любими автори на ХХ век, който оставя трайна следа в историята на литературата. Неговите романи на преведени на множество езици по света, сред които френски, английски, немски, италиански, шведски и чешки и др.

Михаил Афонасиевич Булгаков е роден на 3 (15) май 1891 година в Киев (Руска империя, дн. Украйна) в семейство на професор от Киевската духовна академия. Той е най-голямото дете от общо седем деца в семейството. През 1909 година Булгаков завършва Първа киевска гимназия след което постъпва в Медицинския факултет на Киевския университет. След като се дипломира през 1916 година започва работа като лекар в село Николское, Смоленска губерния. Именно впечатленията му от тригодишната лекарска практика там са в основата на цикъла му с разкази Записки на младия лекар. От 1917 година той започва да използва морфин, с цел да облекчи алергичните реакции след ваксинация срещу дифтерит, но впоследствие се пристрастява към него. През есента на 1918 година Булгаков се връща в Киев, където започва частна лекарска практика. По време на Гражданската война (февруари 1919 г.) той е мобилизиран като военен лекар в армията на Украинската Народна Република. Година по-късно Булгаков остава да живее във Владикавказ, където сътрудничи на местните вестници, занимава се с литературна дейност и пише първите си пиеси, които се поставят в местния театър. Той все повече започва да определя себе си не като лекар, а като литератор.

През 1921 година Булгаков се премества в Москва, където се съсредоточава основно върху литературна дейност. Той сътрудничи като фейлетонист във вестниците Гудок, Рабочий и списанията Медицинский работни,Россия, Возрождение и Красный журнал для всех. През 1924 година се запознава с наскоро завърналата се от чужбина Любов Белозерская, която година по-късно става негова съпруга. В печата се появяват неговите разкази и повести Записки по маншетите, Дяволиада, Фаталните яйца и романът Бялата гвардия. Същата година Булгаков написва повестта Кучешко сърце, която бързо печели сърцата на читателите. Сатиричният сборник с разкази Дяволиада привлича погледите на критиката и довежда до полемични спорове. Пиесите му са поставяни на сцените в Московския художествен театър (МХАТ), театър Вахтангов и Московския камерен театър, като най-известни сред тях са Дните на Турбини, Квартирата на Зойка, Пурпурният остров и др. Те също предизвикват множество спорове. Авторът все по-често започва да е критикуван за антисъветско съдържание на творбите му, като след 1929 година цензурата практически преустановява нови публикации на неговите произведения. В периода 1930-1936 година Булгаков работи в Московския художествен театър като асистент-режисьор. Събитията от тези години са описани в творбата Театрален роман. Булгаков става член на Съюза на съветските писатели. През 1934 година прави първата пълна редакция на своя шедьовър - романът Майстора и маргарита, който писателят започва да пише още през 1929 година. По това време Булгаков вече е неизлечимо болен, като някои глави от творбата той диктува на жена си. Работата над книгата е завършена през февруари 1940 година, месец преди смъртта на автора. Авторовата концепция на Майстора и Маргарита значително се изменя за целия този период - от сатиричен роман до философско произведение, в което сатиричната линия се явява само част на сложната цялостна композиция. Романът за първи път е публикуван 26 години след смъртта на Булгаков в списание Москва и му носи световна слава, макар и посмъртно. През 1972 година книгата е успешно екранизирана. Майстора и Маргарита е един от най-ярките шедьоври на руската литература, неизяснен напълно, мистериозен и примамлив. Воланд един пролетен ден пристига в Москва, за да възстанови реда в града. Това е началото на една история, пълна с приключения и ирония, в която в крайна сметка побеждава любовта и верността. Други популярни творби на автора са Морфин, За ползите от алкохолизма, Колекция от долнопробни факти и др.

Великият майстор на словото Михаил Булгаков умира от нефросклероза на 10 март 1940 година в Москва, оставяйки след себе си безсмъртни произведения, които са актуални и до днес!