Скитникът и синовете

Продължението на "Островът".

Ветроходната лодка "Бърболета" плава из Йонийско море. На борда ѝ са четири момчета, едно рижаво куче и един странен капитан. Неочаквано събитие я принуждава да хвърли котва край пуст албански бряг. В тъмната нощ приближава рибарска гемия без отличителни знаци. И с явно враждебен екипаж. Никой не предполага какво ще се случи, когато сред опасните мъже, уплашените момчета и настръхналото куче се появи момиче с очи като зелени гейзери.

Дали на борда няма да се качи някой, чието име всички знаят, но се страхуват да произнесат?

Това издание на "Скитникът и синовете" е коренно преработено. По първата книга - "Островът", е заснет и сериал от 8 епизода. "Островът на сините птици" бе излъчен премиерно на 1 юни 2019 година. Режисьори са Кристина Грозева и Петър Вълчанов, а в главните роли са Матей Бърнев, Деян Профиров, Калоян Христов, Ирина Вълкова, Антония Димитрова.

И сериалът, и книгата проследяват едно лятно приключение, изпълнено с аромат на море и спомени за безгрижно детство. Една вълнуваща история, в която цялото семейство може да се потопи.

"Книга за светлината, която синовете губят, докато растат. За светлината, която бащите откриват, ако пораснат."
Аделина Радева

"История, бърза като вятър в платната."
Ина Иванова

"Добрите истории за деца ги четат с наслада и възрастните. "Островът" и "Скитникът и синовете" са от най-доброто в темата за детството в българската литература."
Добрина Топалова

"Бърболета, дървена яхта с една мачта, тъмнозелен корпус и синя палуба, се провира в тясното гърло между остров Керкира и страховития албански бряг. Лети с попътен вятър, разперила ветрила като пеперуда. На борда цари мъртвешка тишина. Четири чифта очи, както и тези на рижия лабрадор Майло, не мигат в очакване капитан Йосиф да метне последния зар. Епичният сблъсък на табла с швейцарския абитуриент от български произход Николас продължава повече от три часа в напълно вечния гръцки следобед.

Историческото значение на мига се подсилва от възможността капитан Йосиф да претърпи поражение за първи път, откакто плава на своята лодка Бърболета - факт, широко известен от гръмогласните му хвалби из пристанищата на Егейско, Йонийско, Адриатическо и Средиземно море. За да е конфузът пълен, а обидата - изгаряща, загубата няма да дойде от рибар, местил пулове в димни кафенета, таверни и тръстикови навеси с онези неуловими движения на пръстите, сякаш освобождава риба, оплетена в мрежата.

Няма да е от монах, премятащ зарове като зърна на броеница, мислено призоваващ Господ да чуе ежедневните молитви, като духне - само веднъж, само този път, Боже, прости! - в шепата му за късмет. Няма да е от блед европеец, продал къщата си, за да купи ветроходна лодка и да се изгуби в лабиринта от светлина на гръцкото море. Не, не и не!

Съдбата не възнамерява да му подари славна смърт от ръката на някое божество, каквито - капитан Йосиф знае от личен опит - по тези земи и морета се срещат по-често от обикновените хора. Избрала е за оръдие на възмездието Николас, полумомче-полумъж, стегнало буйна чуплива коса в черна кърпа, с глас, идващ дълбоко от широк гръден кош, отпуснало спокойно ръце с изпъкнали от тренировки по гребане вени, наблюдаващо случващото се с изправен гръбнак и ведри очи.

Грозд от тела пречи на оставеното на кормилото момче да следи посоката на движение, а и то е поверило изцяло управлението на механичния автопилот. Никой не забелязва как лодката опасно връхлита към скалите на албанския бряг. Ние, дървоядите от мачтата на Бърболета, виждаме, че яхтата се носи по вълните, тласкана не толкова от южния вятър, а от равномерното търкаляне на зарчетата, както и от гръмогласните ругатни на капитана."
Из книгата

"Живея със съзнанието, че човек е хралупа, в която от време на време се заселват различни стилове на писане. Хралупа, която сама трупа жълъдчета, за да имат обитателите ѝ по-лека зима."
Александър Секулов в интервю за в-к "Стандарт"

Е, има писатели, които решават да създават вселени и да представят герои, изразявайки ги чрез един стил на писане. За Александър Секулов обаче границите и еднообразието определено са несъвместими с богатството и изобилието, характерни за писателството. Затова и творческият път на Секулов не е като скучна пътека, а като приключенска земя. Земя, в която можеш да видиш как силата на думите може да бъде изразявана в най-различни форми. Дори самият автор може да се появява в различно амплоа, но винаги да показва писателския си талант - през годините Секулов става известен като журналист и редактор във вестници, водещ на радиопредаване, издател на списания, автор на пиеси, създател на литературен клуб, поет и писател с издадени романи и книги със стихотворения, есеистика и публицистика. Той е и един от авторите, включени в първият англоезичен каталог "Съвременни български писатели", а книгите му са превеждани на английски, немски, френски и унгарски. Освен това е създател и собственик на два музикални клуба в Пловдив, за които са типични програмите в областта на джаза, литературата, класическата музика, киното, рокмузиката. С акцент към богатството, което може да даде писането, Секулов създава и своя литературен клуб "Spirt & spirit", в който над 150 български автори са присъствали в предварително организирани публични интервюта.

Как обаче Александър Секулов превръща творческия си път не в скучна праволинейна пътека, а в богата приключенска земя, показващата силата на думите под най-различна форма? Естествено, за всекиго голямо влияние има семейната среда. Роден на 6 януари 1964 г. в Пловдив, Александър Секулов израства в семейството на гъркиня и българин. Днес писателят споделя, че неговият остров от детството е любовта към къщата край едно гръцко заливче. През тийнейджърските години на писателя обаче също толкова доминиращо е влиянието и на неговия баща - актьора Илия Секулов. Юношеската мечта на Александър била да бъде режисьор, затова и завършва Средно специално художествено училище за сценични кадри в родния Пловдив (със специалност помощник-режисьор). Бащата на Сашо обаче го съветва никога да не тръгва по неговия път към театъра. Е, като че ли бащиното желание се сбъдва или поне за няколко години - Александър завършва българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и започва активна писателска кариера в света на литературата и в печатни издания. Става носител на националните литературни отличия "Академика" (1988 г.) и "Цветан Зангов" (1985, 1986 и 1987 г.). През 1990 г. Секулов е автор и издател на списание "Фрагменти", а от 1991 г. до 1997 г. работи като журналист и редактор във вестниците "Марица" и "Новинар". От 1993 г. в рамките на следващите 2 години е водещ на предаване в радио ТНН, но в продължение на следващите 15 години е автор и пише всеки ден в рубриката на в-к "Марица", озаглавена "Под игото". Тя става причина и за поредното отличие за писателския талант - през 1995 г. Секулов става носител на наградата "Пловдив" за журналистика. В периода от 80-те до края на 90-те Александър Секулов добавя още няколко "приключения" към творческата земя, по която пътят му преминава. Издадени са 2 книги със стихове на Секулов и една с есета - "Седмо небе" (1988 г.), "Майсторът и камъните" (1996 г.) и "Високо, над далечината" (1997 г.). Заради майсторството си в изданието с поезия Секулов става и носител на националната награда "Иван Николов".

През 2000-те авторът старателно продължава "да облагородява" приключенската земя на творческия си път. Това е и времето, в което най-ясно си проличава неговото съзнание, "че човек е хралупа, в която от време на време се заселват различни стилове на писане". През 2003 г. излиза поредната книга с поезия - "Възхитително и леко", която донася добри отзиви и наградата "Пловдив" за литература. През следващата година Секулов става автор и издател на списание "Петното". А от 2006 г. на бял свят се появява и второто есеистично издание на писателя - "Високите каменни хълмове". Година по-късно е появата на дебютния роман - "Колекционер на любовни изречения". Книгата бързо привлича вниманието на читатели и критици, дори съвсем скоро се нарежда сред финалните шест издания на конкурса "Роман на годината" на фондация "Вик" (за 2008 г.). След това е издадена и книгата "История на минималната съпротива" или поредното "творение", написано в стила на есеистиката и публицистиката. В следващите си стъпки напред по ирония на съдбата Секулов поема по пътеката към театъра, въпреки че преди години неговият баща го съветва да не прави това. От 2009 г. Александър Секулов е драматург в Пловдивския драматичен театър, създал успешни пиеси, сред които "Няма ток за електрическия стол". Въпреки това библиографията на автора не спира да расте. До 2011 г. в нея вече присъстват романът "Малката светица и портокалите", стихосбирката "Карти и географии" и детско-юношеският роман "Островът", който е номиниран за националната награда "Христо Г. Данов".

Следващите литературни произведения на автора са впечатляващите романи "Господ слиза в Атина" (2012 г.) и "Гравьор на сънища" (2013 г.). За едната от книгите дори има и впечатляваща история около написването ѝ. В основата на създаването на "Господ слиза от Атина" стои изненадващата среща на Секулов с негов приятел, който предлага на автора да отидат до Солун. Няма отказ от страна на писателя, тъй като това е мястото, в което самият Александър Секулов е учил, живял и работил, дори определя като втори роден град. Когато двамата българи отиват в Солун виждат изпепелени улици, а причината е, че точно по това време Гърция е обхваната от бунтове заради убийството на един тийнейджър. Когато по-късно започват големите протести в Гърция, Александър Секулов решава да напише роман. Започва с писането, но идва момент, в който установява, че не му достигат достатъчно познания за страната, макар да е живял в нея. Така, за да влезе в атмосферата и образите на героите си от "Господ слиза в Атина", Секулов решава да отиде и дори да участва в уличните стълкновения в гръцката столица. Скоро след това писателят отпътува и стои там в продължение на седмица. Отсяда в хотел, но всеки ден отива към палатковия лагер на протестиращите и става част от него, а в следобедните часове почива в хотелската си стая. Приключването на гръцките бунтове се случва през нощта в последния ден на юли, тъй като по думите на Секулов "революцията е излязла в августовска отпуска". След финала протестите са претворени в поредния роман на Секулов, който авторът определя с думите: "вход към нова територия". Е, новите територия обаче не се ограничава до романа, създаден след гръцките протести. През 2015 г. персонажите от детската книга "Островът" се появяват вече пораснали в нейното продължение - "Скитникът и синовете". След като изданието става факт, авторът открито споделя, че още докато е писал историята е бил наясно, че "книгата ще попадне в ничията земя между книгите за деца и книгите за възрастни".

Поглед към непознати територии и създаване на творчески свят с куп изобилие чрез различни стилове на писане - това винаги ще е типичната и разпознаваема "черта" на Александър Секулов. Дълги години развива своя талант, без да поставя граници, но винаги с внимание към литературния свят и възможността да зарежда хората със силата на всяка написана дума.

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com