Прозрения за Простотата
Из Словото на Учителя Петър Дънов

"Майсторът на напрежението не може да понесе меча на Простотата.
Простотата е по-бърза от светлината.
Простотата е Дар Божий, а сложността е от човека.
Простотата е непобедима.
В бурята - силни духове, в урагана - мощни духове, в Простотата - само увереност.
Простотата е сътворена от Мъдростта, а сложността е създадена от знанието.
Простотата е потокът на Същността.
Простотата е равновесие.
Простотата си има свой спътник - Божествеността, Потокът от Безкрая.
Простотата е част от Книгата на Безкрая.
Простотата е като прегръдка с водата и Слънцето.
Простотата е духовна: тя вижда неща, които умът не може да види.
Думите на Простотата си имат сърце.
Простотата е майстор на лекотата.
В Простотата тече Душата, тече Вечността.
Очите на Простотата са духовни.
Простотата е разбрала, че тайната на живота не е за решаване, а за живеене, и тя е заживяла в нея.
Простотата знае, защото е разбрала себе си, а не другите.
Умът не знае пътя си, защото му липсва Простота.
Простотата е изгубеното учение.
В Простотата царува Безкраят. В сложността царува светът.
Простотата е странно скрита и чудно ясна.
Простотата не е човечество, Простотата е течаща светлина.
Простотата е Древен Водач на тези, които си е избрала.
Простотата няма нужда от образование; тя вижда не за да разбира, а за да живее.
От Древни времена Простотата си има невиждан приятел - Мъдростта.
В Простотата не си умен, в Простотата си скромен и затова звучиш - така звучи и цветето.
Простотата е създателят на чистия вътрешен поглед.
Простотата излива в нас аромата на Безкрая."
Елеазар Хараш

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.