Древни откровения - книга 4

"Само чистото съзнание може да лети в бездънността на абсолюта. Тръгни на поход към своята собствена чистота, защото тя е окото за видението на бога. Само миг ако не мислиш за бога, и ти вече се отдалечаваш. Не изпускай мига! Това е древният завет. Превърни себе си в дълбинна тишина и тук, в тази тишина, ще откриеш чудото на живота. Казвам: Тишината е окото на истината. В дълбините на тази тишина световете са отстранени. Тишината е самият наш древен живот, но ние сме се увлекли в думите. Тишината е есенцията на всички учения. Те са слезли отломъци от нея, но тя никога не е изрекла себе си напълно.

Тайната на живота е в това къде е вложено твоето внимание. Ако е насочено в безкрая, ти ставаш безкраят. Дълбокото разбиране идва при мъдрия като неизяснена яснота, като ясно безмълвие. Мъдрият е станал чиста тишина, затова той разбира думите. Нямам стратегия. Имам само една безкрайност, една бездънност. Да си бездънен, тук няма никаква святост, никаква мъгла. Когато умра, аз се завръщам в дълбините си. Нямам къде другаде да отида, а и не искам. В своите дълбини аз съм просто дълбинен изначален покой. Знам, че той ме чака. Аз не съм вярващ. Аз съм проникновение. В бремето на човека и на света е тихо вселена божията лекота. Ако трябва да се тревожиш за нещо, то е само едно - защо не си в бога. Нищо не постигай. Достатъчно е само да живееш в него. Полетът с крила е беден. Чувал ли си за полета без крила? Мъдрите цял живот работят усърдно, за да не постигнат нищо. Слава на това усърдие, защото те остават верни на нищото!"
Елеазар Хараш