"И аз рекох: нима няма да се възрадва сърцето ти, ако Бог те направи майка на поне един син, който да стане мисионер и да помогне в покръстването на еретиците? Ако аз бях майка, щях да го считам за най-великата чест, която би могла да ме споходи приживе." Тези изпълнени с религиозен плам думи излезли изпод перото на девойка на име Мери Смит през 1818 година. Една година по-късно тя щяла да се омъжи в Кейптаун за преподобния Робърт Мофат, пионер в евангелизирането на най-южните земи на африканския континент. Действително мечтата ѝ се сбъднала, и то как. Две дъщери от общо десетте деца, които госпожа Мофат родила, станали неуморни мисионерки за гордост на фанатизирания си баща. Първородната дъщеря Мери се омъжила за известния изследовател Дейвид Ливингстън и щяла да го последва в опасните му експедиции из най-южните територии на Африка. Друга, на име Беси, свързала живота си с този на протестантския мисионер Роджър Прайс и двамата се установили в недружелюбните земи на Ботсвана.
Сестрите Мери Ливингстън и Беси Прайс израснали сред ботсваните в Южна Африка и животът им бил изпълнен със страдания в онези девствени земи, населени от дивашки племена. Но връзките, които двете сестри изградили с африканците, били от съвсем различно естество и нагледно илюстрирали противоречивото отношение на викторианските мисионерки към местните жители. Госпожа Ливингстън била влюбена в Африка, обичала да пътува с децата си в каруца, теглена от волове, като обикновена номадска съпруга, а вечер да сяда в пустинята до голям огън и да слуша легендите на местните дори и когато от далечината достигал ревът на лъвовете. Привидно съвсем лесно се приспособила към живота в колиба от кал и слама като местните, далеч от цивилизацията и без дори минимални удобства. До преждевременната си смърт в Замбези - едва на четиридесет и една години - се чувствала като бяла африканка и заедно със съпруга си участвала в някои от значимите му географски открития.
Беси Прайс била олицетворение на мисионерка от XIX век, която искрено вярвала в необходимостта да покръства "диваците". Мразела африканската култура от цялата си душа: звука на барабаните, танците, песните, древните им ритуали, които изглеждали като дяволска работа. Ето защо тя не се задоволила да приобщава езичниците към правата вяра, а искала да им наложи най-отколешните английски обичаи. Жените от племето бамангуато, които ходели полуголи, под нейно влияние започнали да се обличат в дълги до глезените викториански рокли. Учила ги и на добри обноски, как да се хранят, как да подреждат домовете си, както и на шев и музика. Задължила момичетата, които танцували чувствени танци, ознаменуващи навлизането им в пубертета, само с малко парче плат, закриващо гениталиите им, да носят сутиен.
Ако разполагаме с малобройни свидетелства за това как е протекъл животът на Мери Ливингстън в мисиите в Калахари, то сестра ѝ Беси Прайс в писмата си ни е оставила обилни сведения за опасностите, с които е трябвало да се справя в първата си мисия в Ботсвана. Ежедневието ѝ съвсем не било изпълнено с романтика и там далеч не открила земния рай, който обещавали проповедниците от амвоните с единствената цел да привлекат повече последователи. Лъвовете и хиените често наобикаляли къщата ѝ и тя се бояла, че могат да нападнат децата ѝ през нощта. Веднъж се натъкнала на огромна змия в стаята на децата, а друг път, докато кърмела едно от тях, усетила "пареща болка и помолих съпруга си да доближи до мен една свещ, защото нещо ме беше ухапало. Имаше скорпион в ръкава на нощницата ми..."
Из книгата
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа
