Българските революции 1878 - 1944 - 1989

Можеше ли българският път да бъде друг? Този въпрос възниква непрестанно, когато представителите на различните революционни парадигми сблъскат тезите си в директен или задочен дебат. Въпросът е подвеждащ, защото предразполага не към отговори, а към хипотези. А хипотезите, макар и истинни, не произвеждат факти. В шума, породен от подобни въпроси, остават нечути редица отговори, които биха допринесли за осъзнаването на качества и дефицити на колективната българска идентичност.

Осмислянето на тези отговори би дало далеч по-голям принос за настоящето отколкото преповтарянето на хипотези и линейни констатации. В книгата си "Залезът на Запада" Освалд Шпенглер пише: "Политиката е формата, в която се осъществява историята на една нация сред множество нации. Голямото изкуство е да се поддържа вътрешно във форма за събитията навън. ... Основният факт на висшата история е, че никой народ не е сам на света и неговото бъдеще се решава от съотношението на силите му с тези на другите народи и власти, а не единствено от реда в самия него".

В този контекст революционният процес прилича на автоимунно заболяване на нацията, което разрушава монолитността на националната идентичност, трансформира и разгражда нейната форма и в крайна сметка я отслабва за определен период от време спрямо силите на останалите нации.

"Революциите са последната възможност, която се е превърнала в единствена и е оставила след себе си руини и рани. Тя не е свобода, а необходимост и неизбежност. Преди първата революция от 1878 година се водят дълбоки спорове в самото революционно движение за това дали сме готови за свободата, която всяка революционност обещава? Тези спорове са се водили публично и емоционално между Христо Ботев и Любен Каравелов. Те продължават да се водят до днес."
Тома Биков

Тома Биков е роден на 10 октомври 1980 година в Бургас. Бакалавър по Актьорско майсторство в Югозападния университет "Неофит Рилски" и магистър по Политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Досието на Доган", "Другата история на България - 157 модерни апокрифа" и "Политически кризи и служебни правителства". Работил е като журналист и политически анализатор. От 2014 до 2017 година е съветник в Министерски съвет. През 2017 година е избран за народен представител в 44-ото Народно събрание.