За да се разбере еволюционният път на нашето родословие (хоминидите) във времето и пространството, трябва прецизно да се определи началото и да се проследи дългият път, характерен с много лъкатушения, преодоляване на много препятствия, даване на много жертви, но водени от неосъзнатия (и реален) девиз в живота - "напред"!
Въз основа на анализ на изключително богат фосилен материал и множеството публикации е проследено развитието на родословието на човека, което стартира от Африка и постепенно се разгръща във времето и пространството, обогатявайки се с нови еволюционни разклонения, които се разселват по всички континенти. В това дълго и трудно пътешествие нашите прадеди са преодолели истински планини от трудности. Преминаването от доисторическото стадо към първобитното общество, т.е. обединяването на древните ни прадеди в социална група, е било качествен скок в развитието на човека в сравнение с всички останали животни. Но човекът е от разреда на приматите и има поразително много общи черти с маймуните; той е бозайник и носи всички характерни белези на бозайниците; той е гръбначно животно и се родее с рибите, земноводните, влечугите и птиците. Всички хора носим в кръвта си следи от древния океан.
За авторите
Българският геолог акад. Тодор Николов е роден на 26.02.1931 г. в с. Варана, Плевенско. Завършил е средно образование в гимназията "Крум Попов" в гр. Левски (1949) и висше образование по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1955 г. Специализирал е в Русия (1960) и Франция (1968). Доктор по геология и доктор на геологоминералогическите науки, дългогодишен професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Геологическия институт при БАН, гост-професор в Географския институт при БАН и НИГГГ при БАН (2004 - 2011). Действителен член (академик) на Българската академия на науките. Доктор хонорис кауза на университета "Пол Сабатие", Тулуза, Франция (1994). Член на редица български, чуждестранни и международни научни дружества и асоциации.почетен чуждестранен член на Френското геологическо дружество, почетен член на Сръбското геологическо дружество и Българското геологическо дружество. Носител е на национални и чуждестранни органи и медали. Кавалер на френския орден "Академични палми" (1998). Чел е лекции в редица чуждестранни университети. Основните му научни интереси са в областта на: Палеонтологията и стратиграфията; Теория на еволюцията; Регионалната геология; Палеоклиматология и глобални геоложки явления и процеси. Научното му творчество обхваща над 340 труда, в т.ч. над 195 научни статии, 11 монографии и книги, 2 университетски учебника, 3 учебно-методични ръководства, над 130 научнопопулярни статии, интервюта и други.
Дочо Искров Дочов е роден на 31.07.1977 г. в гр. Карлово, Пловдивско. Завършил е средното си образование в Техникум по механотехника "Братя Евлоги и Христо Георгиеви" в гр. Карлово (1996) и висше образование в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2004 г. Получава докторска степен по Палеонтология и стратиграфия в СУ "Св. Климент Охридски" през 2009 г. Специализира във Варшавския университет, Факултет по геология. Основните му научни интереси са в областта на палеонтологията, таксономията и стратиграфията. Член е на три Български антарктически експедиции (2015 - 2018), в които прави проучвания на долнокредни амонити и горнокредна фосилна флора.
Дочо Искров Дочов е роден на 31.07.1977 г. в гр. Карлово, Пловдивско. Завършил е средното си образование в Техникум по механотехника "Братя Евлоги и Христо Георгиеви" в гр. Карлово (1996) и висше образование в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2004 г. Получава докторска степен по Палеонтология и стратиграфия в СУ "Св. Климент Охридски" през 2009 г. Специализира във Варшавския университет, Факултет по геология. Основните му научни интереси са в областта на палеонтологията, таксономията и стратиграфията. Член е на три Български антарктически експедиции (2015 - 2018), в които прави проучвания на долнокредни амонити и горнокредна фосилна флора.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
