Драган Цанков. Русофоб и русофил

Драган Цанков e един от видните обществено-политически дейци преди Освобождението и в първите десетилетия след него, та чак до началото на XX век. Неговият бурен живот и още по-бурната му дейност като политик и държавник го определят като спорна фигура в българската история. Липсата на достатъчни негови лични писма и автобиографични документи налага използването на чужди дипломатически архиви, за да се осветли по-пълно неговата разнопосочна дейност на борец за църковна и политическа свобода. След Освобождението забележителна е последователността му в неглижиране на българските монарси - княз Александър I Батенберг и цар Фердинанд Сакскобургготски.

Дейността на Драган Цанков е разнопосочна и с противоречиви оценки от съмишленици и опоненти. Първоначално Драган Цанков се изявява като убеден родолюбец и русофоб, който отхвърля руската имперска политика за завладяване на България. Но в последните години от своята активна политическа и държавна дейност той е отявлен русофил, сам продал се на Русия, за да обслужва нейните завоевателни интереси. Цената, на която продава своята съвест, е доста висока за времето - 20 хиляди франка еднократно и 40 хиляди рубли годишна "персонална помощ", а за издаване на вестник, в който той да пише против българския княз и правителство - други 12 хиляди рубли. И в това е голямата трудност да се даде цялостна оценка на неговата разнопосочна дейност: макар и да е известна неговата политическа метаморфоза от русофоб в русофил, той е белязан с ореола на "строител на съвременна България".

Стефан Янчулев е от стар род от град Прилеп в Македония. От този род са известните личности, работили за България преди комунистическия режим Кирил Янчулев - генерал, началник-щаб на българската армия; Методи Янчулев - секретар на младежката организация на Демократическата партия и личен секретар на министър председателя Андрей Ляпчев; Борис Янчулев - български учен, икономист.

Роден е през 1900 г. в София. Едва навършил 20 години, той е един от основателите на скаутското движение в България и на 22 години е един от двамата скаут мастери в страната. Организира училище за скаути в София и е негов пръв началник през 1924 г. Написал е книги с инструкции за скаутите и за най-младите от тях, наречени "Вълчета". Основател е на кооперация "Родно радио" и през 1935 г. е първият уредник на спортния отдел в радиото. Спортен деятел, футболист във ФК 13 - София, той е и първият радиокоментатор на футболни мачове в България. Автор е на няколко книги за спорта, в това число за играта Хазена (Хандбал). През 40-те години на XX век той е външнополитически редактор в няколко ежедневни български вестника. Написал е няколко книги - "Борбата за един световен град", "Континент без усмивка," "Средиземноморския въпрос", "Тихоокеанските бурни проблеми" и други.

Стефан Янчулев и неговите именити братовчеди са част от българския интелектуален елит. Комунистическият режим ги изпраща в лагери и затвори за различен срок. Стефан Янчулев престоява 8 години в лагерите Белене, Богданов дол и в различни затвори в страната. Той излиза на свобода болен и с разбито здраве. Комунистите не му позволяват да упражнява журналистическата професия, докато не подпише съгласие за сътрудничество със силовите служби от ДС. Той отказва и за да се издържа, работи тежка физическа работа. Семейството му се грижи за него до смъртта му през 1968 г.

Александър Янчулев е син на Стефан Янчулев. Роден е през 1938 г., инженер, дълги години професор по хидротехника и мелиорации в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. След падането на Берлинската стена и на комунистическия режим в България той е активен член на Съюза на демократичните сили, народен представител в Седмото Велико Народно събрание, съветник в Министерския съвет. Той е първият демократично избран кмет на София (1991 - 1995) и областен управител на столицата. Проф. Александър Янчулев е първият председател на Съюза на демократичните общини в България и техен представител в Европейския съюз (1991 - 1992).