"Последните думи отговаряха на въпросителния поглед, който по-възрастната жена му отправи с обич. Красивите очи на младежа посрещнаха този поглед с такава откритост, че малката церемония приключи както обикновено с майчинска целувка.
– За госпожа Джон Брук с благопожеланията и поздравите на майстора. Бог да те благослови, Бет! Каква ободряваща гледка си, Джо. Ейми, твърде хубава си за неомъжена девойка!
Докато Лори говореше, извади кафяв пакет за Мег, дръпна панделката за коса на Бет, изгледа грамадната престилка на Джо и изпадна в престорен припадък пред Ейми, после се ръкува с всички наред и вкупом заговориха.
– Къде е Джон? – тревожно попита Мег.
– Спря да вземе разрешителното за утре, госпожо.
– Кои победиха в последния мач, Теди? – искаше да научи Джо, която упорито продължаваше да се интересува от мъжки спортове въпреки своите деветнайсет години.
– Нашите, естествено. Да можеше да си там, да видиш.
– Как е прекрасната госпожица Рандал? – попита Ейми с многозначителна усмивка.
– По-жестока от всякога. Не виждаш ли, че от ден на ден чезна? – Лори се тупна шумно по широките си гърди и се ухили мелодраматично.
– Каква е последната шега? Развържи пакета, Мег, и виж – каза Бет, загледана с любопитство в завързания вързоп.
– Нещо полезно за къщата в случай на пожар или крадци – обясни Лори. Същевременно от вързопа се показа тропало за нощна стража и момичетата избухнаха в смях.
– Когато Джон не е вкъщи и се изплашиш, госпожо Мег, само завърти тропалото пред прозореца към улицата и на мига ще събудиш целия квартал. Страхотно е, нали? – Лори им показа колко е добро тропалото и ги накара да закрият уши.
– Това е то благодарността ви! И като стана дума за благодарност, трябва да спомена, че можеш да благодариш на Хана, спаси от съсипия сватбената ти торта. На идване видях да я внасят в дома ти и ако не я беше защитила самоотвержено, щях да си взема от нея, изглеждаше направо невероятна.
– Дали някога ще пораснеш, Лори, чудя се – каза Мег с майчински тон.
– Полагам всички усилия, госпожо, но по-висок не мога да стана, опасявам се, в това време на упадък мъжете е изключено да надхвърлят метър и осемдесет – отвърна младият господин, чиято глава беше почти на нивото на малкия полилей.
– Предполагам, че да се яде каквото и да било в тази чисто нова обител ще е равносилно на оскверняване, но съм толкова гладен, предлагам да се попреместим – веднага добави той.
– С майка ще изчакаме Джон. Има още някоя и друга дребна подробност за уреждане – каза Мег и се разтича.
– С Бет отиваме до Кити Браянт, за да вземем още цветя за утре – Ейми завързваше живописна шапка върху живописните си къдрици и се наслаждаваше на въздействието на външния си вид толкова, колкото и другите.
– Хайде, Джо, не оставяй приятел в нужда. Толкова съм изморен, че не мога да се прибера у дома без помощ. Не си сваляй престилката, каквото и да правиш, така много ти отива – каза Лори, а Джо все едно пъхна особената му омраза към престилката ѝ в широкия си джоб и му предложи ръката си, за да се опре на нея, докато едва пристъпва.
– Виж, Теди, искам да поговорим сериозно за утре – подхвана Джо, двамата вече вървяха. – Трябва да ми обещаеш да се държиш добре, без никакви шегички и без да разваляш плановете ни.
– Никакви шегички.
– И не разправяй смешки, когато трябва да сме сериозни.
– Никога не правя така. Ти го правиш.
– И те умолявам да не ме поглеждаш по време на церемонията. Погледнеш ли ме, разсмяла съм се.
– Няма да ме виждаш. Така ще ревеш, че гъстата мъгла около теб ще ти пречи да виждаш.
– Рева само при големи нещастия.
– Както когато приятел отива в колеж, нали? – подсказа ѝ през смях Лори.
– Не се надувай. Пуснах някоя сълзица за компания на момичетата.
– Това казвам. Виж, Джо, как е дядо тази седмица? Доста дружелюбен, така ли?
– Много. Защо, да не би да си загазил и да искаш да разбереш как ще го приеме? – стана дръпната Джо.
– Не, Джо, мислиш ли, че ще погледна майка ти в очите и ще ѝ кажа, че всичко е наред, ако не е така? – спря рязко Лори, засегнат.
– Не.
– Тогава не бъди подозрителна. Искам само малко пари – обясни Лори и пак тръгна, успокоен от искреността ѝ.
– Харчиш много, Теди.
– Да му се не види, не ги харча аз, те сами се харчат някак, изхвърчат, преди да разбера.
– Толкова си щедър и добросърдечен, че раздаваш на хората назаем, не можеш на никого да откажеш. Чухме за Хеншоу и всичко, което си направил за него. Ако винаги така харчиш, никой не може да те обвини – каза сърдечно Джо.
– О, човекът направи от мравката слон. Ти не би ми позволила да оставя този свестен младеж да се убие от работа само защото му е необходимо малко помощ, ами той струва колкото десетина мързеливци като нас, нали?
– Естествено, че няма, но не разбирам защо ти е да имаш седемнайсет жилетки, безброй вратовръзки и да си с нова шапка всеки път, когато се прибираш у дома. Мислех, че си надживял тоя пристъп на суета, но от време на време пак те прихваща. В момента модата е ужасна, изисква главата ти да е като четка за търкане, да носиш право сако, портокалови ръкавици и нескопосани ботуши с четвъртити токове. Ако тия грозотии бяха евтини, нищо нямаше да кажа, но са скъпи и изобщо не ме радват.
Лори отметна глава и така се разсмя на това нападение, че филцовата му шапка падна, Джо я настъпи, а той използва тази обида като възможност да разясни пространно предимствата на импровизирания костюм, междувременно сгъна пострадалата шапка и я пъхна в джоба си."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
