"Несигурност. Това е думата, която най-често характеризира последните 21 години от живота ни. Наред с всичко друго демокрацията и капитализмът превърнаха тази дума в своеобразен ключ. Ключ, който непременно извиква една друга дума - сигурност. Тя от своя страна е неразривно свързана с частната охранителна дейност. По официални данни регистрираните охранителни фирми у нас през тези 21 години надхвърлят цифрата 2500, а най-малко 100 000 души работят като охранители в частни фирми. Те пък от своя страна са обединени от една купчина асоциации, съюзи и съюзчета.
Безспорно охранителната дейност се превърна в един от най-печелившите и най-сигурни бизнеси у нас на фона на всеобщата несигурност и дестабилизация, обхванали икономиката и живота в страната. Този бизнес беше направо златна мина при разграбването на държавата и първоначалното натрупване на капитала. Друг е въпросът дали тази стохилядна армия от охранители наистина води до сигурност. Не е тайна, че болшинството охранители са пенсионери, с мизерно заплащане и недостатъчно защитени от закона. Самите те не са способни да защитят себе си, а в случаите при употреба на оръжие винаги попадат под ударите на Наказателния кодекс.
Събитията след 10 ноември 1989 г. доведоха и до това десетки хиляди офицери и сержанти от МВР и МО да напуснат службата си в разцвета на своите сили. А с какво друго са се занимавали те досега, ако не със своеобразен вид охрана - защитата на Родината. Безспорно е, че част от тези, които напуснаха армията и полицията, бяха специалисти, способни да нанесат удар по организираната престъпност или да се превърнат в неин гръбнак. По-добрата половина от тях изгради гръбнака на частните охранителни фирми у нас. Нормално беше да успеят най-подготвените и най-информираните. Най-често това бяха бившите служители от спец-службите, бившите командоси от СОБТ и от Специалните сили на армията. Те са хора, обучени да воюват докрай за изпълнението на поставената задача. Разбира се, не е без значение, че и всяка държава, която уважава себе си, се нуждае от опората на професионалистите от частния охранителен сектор.
Навлизайки в периода на радикалните промени, в страната ни се появиха елементи на скрита икономика. Изникнаха много бързо банките, борсите и частните търговски компании. Появиха се и стотици предприемачи, които вярваха в силата на икономическата демокрация и вложиха средства в реално производство. Но криминалният свят не остана назад и побърза да обясни на тези наивни ентусиасти правилата на играта. Чиновниците и рекетът задушаваха и продължават да задушават цивилизованото предприемачество. Появиха се и първите охранителни фирми. Първоначалните им изяви не бяха посрещнати с добри очи от обществото. Негативното отношение към частната охрана бе създадено до голяма степен и от своеобразната криминалност на този бизнес. Имам предвид факта, че нямаше, а и продължава да няма сериозна законова основа, която да регламентира недвусмислено частната охранителна дейност. А необходимостта от сериозен пълнокръвен закон, основан на разбирането за ролята и мястото на частната охранителна дейност, е повече от крещяща. Казвам частна, но съм сигурен, че тази дейност отдавна е престанала да бъде само частна. По своя мащаб и потенциал тя е един от елементите на националната сигурност."
Из книгата