Момче или морско свинче

Кой би могъл да предположи, че един най-обикновен зъбобол може да се окаже причина за най-невероятното приключение на момчето Додо? Чакайте малко, тук има грешка - Додо не е момче, а морско свинче. Не! Не е никакво свинче, а момче. Или пък...

Илюстрации: Миглена Папазова.

"Четенето е много трудно нещо, но си заслужава. То отваря врата към свят, пълен с приключения и вълшебства. Не се страхувай. Подай ми ръка, ще вървим заедно. С обич!"
Юлия Спиридонова

"Обичам да гледам света с любопитство и да рисувам. Щастлива съм, когато в рисунките ми има смях.
Вълнува ме красотата и широтата на въображението. Вдъхновяват ме дъщерите ми, поезията, хубавите детски книги и лицата на хората."
Миглена Папазова

Книгата е част от поредицата Търсачи на истории на издателство Мармот.

Клуб Търсачи на истории е поредица книги за неопитни читатели. Вдъхновена е от най-големите откриватели на истории - децата. Книгите са най-подходящи за деца на 7-8 години, които умеят да четат, но все още нямат увереност да разбират по-обемни текстове.

В нея, български писатели и илюстратори и тяхното умение да разказват с думи и цвят правят всяка книга различна, а на децата им предстоят интересни пътувания, приключения и запознанства.

Шрифтът, който е използван в книгите е Fox Book - българска кирилица за начинаещи читатели, създаден от художника Кирил Златков. Съобразени са отстоянията между редовете, тяхната дължина и големината на буквите с препоръките на специалисти, така че окото да не се изморява, а да следи текста с лекота. Подобен тип оформление позволява на децата да забелязват непознати думи, да овладяват по-сложни конструкции по-лесно.

Хартията е обемна, върху която контрастът с мастилото не е така силен и съответно натоварва очите по-малко. Книгите са компактен формат, леки и удобни за носене, за да може детето без проблем да ги носи навсякъде.

Книгите са илюстрирани с цветни рисунки, което ще помогне на читателя да се потопи в историята по-пълноценно.

Юлия Спиридонова е писател, който доказа, че тийнейджърите и децата четат книги и нямат нищо против българските автори. Затова я наричат "българската Джоан Роулинг", Астрид Линдгрен... или просто Юлка, която няма аналог нито в българската, нито в световната литература.

Зад гърба на авторката, която е родена през 1972 г., има вече повече от 10 книги за деца и юноши, литературни награди, много почитатели и благодарни родители - защото "четенето отново е модерно". Книгата ѝ "Тина и половина" се превръща в безапелационен бестселър, а през 2011 г. проучване показва, че книгите на Юлка са най-търсени от децата в библиотеките - едно от най-големите признания, които може да получи един писател.

Сред наградите на Юлия Спиридонова се нареждат престижни отличия като националната награда "Петко Р. Славейков" за принос в детската литература, националната награда "Константин Константинов" за автор на 2010 година, националната литературна награда "Перото" и много други.

С какво са по-различни нейните книги? Още на пръв поглед грабват с оформлението и илюстрациите си. Юлия има усет за красивото. Тя е родена в семейство на художници и дори сама илюстрира първите си две книжки. Пише за децата и тийнейджърите, за различните, за приятелството, за трудностите, които срещаме в зората на живота и които много от нас за забравили. А всъщност не трябва! Тя умее да говори езика на своите млади читатели и да ги разсмива. А едновременно с това да пише и на безкрайно сериозни теми - като наркотиците например (в "Кронос: тоя нещастник"). В книгите ѝ няма вулгарности и крайности. "Пиша книги, не репортажи" - казва тя и предлага на децата истории за нещата такива, каквито могли да бъдат. Споделя, че когато дойде вдъхновението, героите и техните истории сами я намират - понякога, в съвсем неподходящ за писане момент. И шеговито споделя, че когато историята не върви, спазва правилото на грузинския режисьор Георгий Данелия - "вкарваш трети идиот" - без да променя вече изградените образи, защото не трябва да има фалшиви нотки в историята. Понякога е трудно да улови мислите на героите си. А за да успее да ги "изслуша" и да запише своите неповторимите истории, Юлка си има и едно собствено правило:

"Общувам с деца. С много деца. Слушам внимателно. Подслушвам - винаги и навсякъде. Чета много, ама наистина много! Настройките "любопитство" и "въображение" трябва да работят винаги. И не на последно място, опитвам се да запазя сърцето си чисто и никога да не "поресна".

Голяма част от работата на Юлия Спиридонова е посветена на децата и юношите. Освен с книгите ѝ, свързваме я и с детското седмично предаване "Здравей", освен това е съсценарист на филмите "Break An Egg" и "Златната ябълка". Организира инициативите "Кой обича приказки" и "Летящо прасе" към Столична библиотека. Стартира собствена благотворителна инициатива под надслов "Където живеят деца, трябва да има детски книги", с която събира нови книги за децата в неравностойно положение. Отделно редовно прави дарения на библиотеките, с които любовта е взаимна.
Така, като един от малкото възрастни, успял да проникне в света на децата, Юлия Спиридонова застава до тях по всички възможни начини - и в творчеството, и в живота.