"Баланс
Вярвам, че е изключително важно човек да намери удовлетворяващ здравословен баланс във всички сфери на живота си. Това е друг начин да кажем „всяко нещо с мярка“. Този принцип е приложим във всички житейски области, върху които подробно ще се спрем на следващите страници: от спорта до ролята ни на родители, от образованието до ежедневието ни на пенсионери. Вие сте сложни, многостранни, прекрасни човешки същества с всички последствия, произтичащи от този факт, ето защо е нужно да намерите начин да се наслаждавате на различните аспекти от живота си. Прекалите ли с едно, не оставяте място за друго.
Тук не става въпрос единствено за това как разпределяте времето си. Имате нужда от емоционален баланс, от баланс в отношението ви към живота и в личните ви интереси. В този раздел ще научите как да не се концентрирате само върху една сфера от живота си за сметка на други. Всъщност колко време отделяте, е най-маловажното в случая - ако сте щастливи да прекарвате всеки свободен час, като четете, тичате или играете видеоигри и това не пречи на никого, значи всичко е наред. Важното е, че като цяло сте доволни от живота си. Ще има и лоши дни, разбира се. Дори лоши месеци, а понякога и години, но добре балансираният подход ще ви помогне да се справите с трудните времена и да оцените в най-висока степен хубавите моменти.
Правилата, свързани с цялостното ви отношение към живота, са залегнали в основата на всички следващи Правила, за които ще стане въпрос по-нататък. Именно те ще ви осигурят основата, на която да стъпите, за да бъдете възможно най-здрави и най-удовлетворени.
Правило №1
Светът не се върти около вас
Е, добре, време е да бъда напълно откровен с вас. Знам, всичко изложено в тази книга, е предназначено за вас, но последното, от което се нуждаете, е да се фокусирате върху себе си. Това е моя работа, а пред вас е първото от стоте Правила, които ще ви помогнат да се почувствате по-добре. Но не бива да мислите прекалено много за себе си. Не ви укорявам, че поставяте себе си на първо място и не ви критикувам, че си имате его. Опитвам се да ви помогна. Хората, които непрекъснато мислят за себе си, рядко са щастливи. Това не е само мое мнение: доказват го различни проучвания. Когато се съсредоточите върху себе си, бързо започвате да забелязвате разни работи, които не ви харесват. Иска ви се да постигнете нещо повече по отношение на личните си качества, парите, връзките си с околните. Животът на никого не е идеален и винаги ще се намират неща, които не може да промените, поне не и в конкретния момент. Колкото повече време прекарвате в мисли за подобни несъвършенства, толкова по-голямо значение придобиват те в съзнанието ви и толкова по-рязко ще реагирате, когато сметнете, че са ви обидили или са ви пренебрегнали.
Всички познаваме такива хора. Непрекъснато говорят за себе си и ако се опитате да насочите разговора в друга посока, те просто не ви слушат. Възприемат всяко разочарование като лична обида - шефът им пренаредил списъка с дежурства само за да ги накаже, да се заяде или (незнайно защо!) да им вгорчи живота. Шефът не го е направил, защото така работата ще върви по-добре. Или защото всъщност не мисли за тях, а се опитва да намери баланс между служители и приоритети. Такива хора не осъзнават, че с промените шефът им изобщо не е целял да засегне конкретно тях. Тъй като обаче те мислят единствено за себе си (и то през цялото време), не могат да си представят, че светът не се върти около тях. Разберете, искам да вземете най-хубавото от живота, а това няма как да стане, ако не помислите за собствените си нужди и желания. За да постигнете баланс обаче, трябва да се уверите, че не се взирате непрекъснато в себе си. Открийте собственото си място в цялостната картина, в света около вас, погледнете отвъд себе си.
Следва една фраза, която ненавиждам: "лично време" или "време само за мен". Цялото време, с което разполагате, е лично време, 24 часа в денонощието. Защо не го прекарвате изцяло, като правите нещата, които искате? Не обичам да чистя, но не искам да живея в кочина. Побърквам се, когато децата плачат истерично, но обичам да съм родител, а плачът е нещо обичайно за децата. Работил съм неща, които мразя, но парите ми трябваха. Можех да си сменя работата или пък да живея на улицата, но реших, че няма да го направя. Времето си е мое, изборът си е мой. Идеята, че под "лично време" се разбира време за "вашата" почивка, сама по себе си е добра. Но така излиза, че останалото време не е толкова хубаво, че то не е ваш избор. А това е проблем, понеже така е много по-трудно да приемете другите неща, които вършите, и е по-трудно да признаете, че сами сте ги избрали. Освен това изразът "лично време" предполага, че вие сте по-важни от всеки друг в живота ви и най-хубавото време трябва да бъде отредено, за да поглезите себе си. Звучи ми доста опасно: балансът се изплъзва и вие отново се промъквате на голямата сцена. Може и да ви се струва примамливо, но няма да ви направи щастливи.
За да запазите баланса, трябва да се уверите, че не мислите единствено за себе си."
Из книгата