Проф. Румен Даскалов е завършил Софийския университет, специалност История със специализация Теория и история на културата (1984). Защитава дисертация по социологията на Макс Вебер (1988), като превежда и част от неговия капитален труд Стопанство и общество. От 2006 г. е доктор на науките, а от 2008 - професор. Преподавал е в Софийския университет Св. Климент Охридски, Централноевропейския университет в Будапеща, Нов български университет и като гост-професор в университета Бъркли - Калифорния. Носител е на редица престижни стипендии, а през 2009 - 2014 г. ръководи проекта Преплетени Балкани към Европейския ... |
|
|
Историографско проучване. Изследването проследява как се е мислило Българското възраждане в родната историческа наука от зараждането ѝ до днес и как представите са се променяли във времето. В седем глави са разгледани всички аспекти и значения на епохата, като: периодизация, аналогии с Ренесанса и Просвещението, тълкувания на османския феодализъм и прехода към капитализъм, буржоазия и чорбаджии, йерархия на героите от националния пантеон, Априлското въстание и Руско-турската война. Авторът Румен Даскалов анализира функционирането на Възраждането като национален мит и показва как в Големия официален исторически ... |
|
|
Тази книга идва като резултат от дългогодишни занимания с творчеството на класика на съвременната социология - немския социолог Макс Вебер (1864 - 1920). Тя се състои от две основни части. В първата се разглеждат теоретичните и методологическите възгледи на Вебер и някои негови базисни социологически понятия и концепции. Втората е посветена на "специалните" социологии на господството, правото, религията и концепцията за капитализма. Като цяло книгата е ориентирана към по-систематичните съчинения на Вебер и се опира най-вече върху капиталния му труд "Стопанство и общество", но са използвани релевантни ... |
|
|
Съставителство и научна редакция: Румен Даскалов, Александър Везенков. ... Тази книга е част от поредица проучвания върху транснационалната и преплетена история на Балканите. Настоящият том е продължение на поредица изследвания върху споделената, свързаната и преплетената история на Балканите. Той изследва присвояването на миналото (древно, средновековно, ново) и в частност на имперските исторически наследства от историографиите на съвременните национални държави. Отделните студии са посветени на емблематични за региона наследства и спорни въпроси. Разгледани са интерпретациите на тракийското, византийското и ... |
|
|
Съставителство и научна редакция: Румен Даскалов, Диана Мишкова. ... Настоящият том разглежда преносите, предимно от Западна Европа и отчасти от Русия - Съветския съюз, и приспособяването на идеи и институции в региона. Началната глава се занимава с дебатите и дискурсите, които различни преноси и заемки предизвикват в приемащите общества. Всички идеологии, разгледани в този том - либерални, социалистически, аграрни, фашистки и комунистически, - кръжат около един централен въпрос: приспособяването на модерността и пътищата на националното развитие. Представени редом една с друга, те разкриват широкия диапазон от дебати ... |
|
|
Съставителство и научна редакция: Румен Даскалов, Чавдар Маринов. ... Настоящият сборник разглежда изграждането на нациите на Балканите като следствие на започнали в различни моменти процеси на културно отчленяване и разплитане, на разграничаване и разделяне от изходно положение на предмодерна трансетническа общност. Първата част е посветена на формирането на националните идеологии и идентичности като резултат от взаимодействие между две или повече общности, и по-точно - на символен, а често и насилствен, конфликт между техните дейци, ангажирани в борби за културно утвърждаване и териториално обособяване. Втората част ... |
|
|
Съставителство и научна редакция: Румен Даскалов, Диана Мишкова, Чавдар Маринов, Александър Везенков. ... Общата идея на този заключителен четвърти том е да се разгледа понятийното оформяне на региона, подходите към неговото изучаване, научните дискурси и представи за него, идващи отвън и отвътре. Първите няколко глави се занимават пряко с тези въпроси, а следващите подхождат непряко и чрез конкретни тематики. Така например прокарването на граници и териториалното обозначение на Балканите се разглеждат през съображенията и мотивите зад тях, разглежда се практикуването на геополитическо конструиране по един подрегион ( ... |
