Д-р Тотко Найденов (роден 1948 г. в град Ямбол) е завършил медицина през 1972 година в град Пловдив. Главен редактор на вестник "Български лекар", член на Съюза на българските писатели и на Централната Етична комисия при БЛС. Автор е на над 50 докментално-публицистични и белетристични книги предимно на лекарска, здравна и родолюбива тематика, като "Аз, Лекарят", "Лекарски хроники", "222 любовни лекарски истории", "За сърцата, що се любят", "Весел лекарски Декамерон по време на коронавирус", "Книга за българските хирурзи", "Съдба, наречена хирургия", "Незабравимите софийски професори по медицина", "Болестите и здравето на българите", "Здравна азбука", "Съдебните лекари разказват", "И волята е лекарство", "Нежната жена", "Мила Родино", "Моя поклон приеми", но също и - на исторически теми, като пречупва поведението на политиците през нищо неизпускащия си лекарски поглед: "Болестите и сексът на държавниците" и "Тежко болни водиха войната". Създател е на основните съсловни празници - Деня на българския лекар, Чилови дни и Деня на Спасението (официализиран от МС), както и на Дядовден и Родопския здравно-духовен туризъм.
В новата книга на Тотко Найденов "Ста-лин, Ти-то, Дими-тров... и Тато" има и философски прозрения. Тя запознава с националпредателската роля на Георги Димитров, култа към личността на Вълко Червенков, хитрините на Тодор Живков и подмолността на обкръжението му - Трайчо Костов, Андрей Луканов, Петър Младенов и много други. Верен на своя стил, авторът не пропуска да им направи и психоаналитичен портрет. И се опитва да срути болшевишките кумири...